СВОБОДАТА И ОПОЗИЦИЯТА

Християнството единствено успява да свърже логически всички детайли от фактологията на живота. При това без да обявява Бога за „недорасъл”, нито да ревизира творческата Му програма. Защото проблемът не е в Него. Проблемът е в появата на греха.

Би ли следвало един добър Бог да премахне всяко зло? Не непременно. Възможни са положения, при които отстраняването на едно зло би причинило по-голямо зло или елиминирането на превъзхождащо по стойност добро. Например ампутирането на един крайник или орган от човешкото тяло, за да се спаси животът – нещо (иначе само по себе си) ценно се премахва, за да се запази друго по-ценно.

Не е редно да очакваме от Бога да нарушава дефинициите, които сам е дал. Или да създава парадокси-мутанти, които не се поддават на никакво определение, като например да създаде „квадратен кръг”. Логически невъзможно е да принудиш някого да върши добро от свободна воля. Щом е принуден, той не го е избрал свободно. А ако е свободен, той не може да бъде принуждаван. Така и Бог не може да гарантира, че във Вселена от свободни личности никой няма да извърши грях. Освен ако беше създал Вселена, населена от не свободни личности…

Още нещо. Създавайки свободни същества, Бог сам в известна степен се поставя в зависимост от техните решения и ги превръща в обективен фактор.

Както става ясно, създаването на разумни и свободни личности по условие означава допускане появата на опозиция.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян