СВЯТ ЖИВОТ

„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“. (Евр.12:14)

Никой, който твърди, че е свят, реално не е такъв. Хората, които са записани като свети в небесните книги, не осъзнават този факт и са последните, които биха се похвалили със своето благочестие.

Не е убедително доказателство, че някой е християнин само защото проявява духовен екстаз при изключителни обстоятелства. Светостта не е екстаз; тя е пълно посвещение на Божията воля. Това е да живееш според всяка дума, излизаща от Божиите уста; това е вършене на волята на нашия Баща, доверие в Него при всяко изпитание – и в мрака, така както и в светлината. Това е ходене с вяра, а не с виждане; пълно разчитане на Бога с непоклатимо доверие и почиване в Неговата любов.

Никой не може да е всемогъщ, но всеки може да очисти себе си от нечистота на плътта и духа, като се освещава в страх от Господа. Бог изисква от всеки човек да бъде свят и чист. Ние имаме наследствената склонност да грешим. Това е част от естеството, която не е нужно да носим със себе си. Слабост на човечеството е да подхранва себичността, защото това е естествена черта на характера. Но докато себелюбието не бъде премахнато, докато егото не бъде разпънато на кръст, никога не можем да бъдем святи както Господ е свят.

Бог изисква морално съвършенство във всеки. Хората, на които е дадена светлина и възможности, трябва като Божии настойници да се стремят към усъвършенстване, и никога, никога да не понижават стандарта на правдата, за да угодят на наследствените и придобитите си наклонности към греха. Христос е приел върху Себе Си нашето човешко естество и е живял нашия живот, за да ни покаже, че е възможно да бъдем като Него. Длъжни сме да бъдем святи както Бог е свят. И когато осъзнаем пълния смисъл на това заявление, и когато настроим сърцето си да върши Божието дело в святост, тогава ще достигнем стандарта, определен за всеки вярващ в Исус Христос.