Себеоценка и любов (тренинг)

1. Какво представлява себеоценката?

Себеоценка: самооценка, самоуважение, себеприемане, представа за себе си.

Притчи 23:7: „Защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той”.

Въпрос: Как се изгражда себеоценката?

Джордж Хърбърт Мийд, влиятелен социален психолог, използва една интересна фраза, за да опише връзката на човека с външния свят. Той я нарича „огледалният аз”. „Образите за себе си и чувствата за себе си идват основно от образите и чувствата, които виждаме отразени в членовете на нашето семейство – това, което виждаме в израженията им, чуваме от тона на гласа и виждаме в действията им. Тези отражения ни казват не само кои сме, но и какво ще излезе от нас. Тези отражения постепенно стават част от нас и ние се превръщаме в този образ, който виждаме отразен в семейното огледало” (Сиймъндс, Д. Healing for Damaged Emotions. С. 62).

Въпрос: Кой е основният проблем при изграждане на ниска себеоценка?

С течение на времето детето си изгражда определена представа за себе си въз основа, първо, на „семейното огледало“, после отношението на приятелите/съучениците и накрая – обществото. Вярвам, че всички сме убедени, че нито в семейството, нито в обществото условията са идеални. Никой от нас не е съвършен. Никой от нас не попада на родители, които във всяка ситуация реагират точно както трябва и изграждат абсолютно нормална себеоценка у децата си. Въпреки това има един фактор, който е основен за здравословното психическо развитие:

„Основното зло, без изключение, е липсата на истинска топлота и обич“ (Хорни, К. The Neurotic Personality of Our Time. С. 80). ИСТИНСКАТА загриженост и любов на родителите към детето ще изградят у него усещането, че е ценно и може да се справи с живота, въпреки грешките, които родителите понякога допускат в човешкото си несъвършенство.

„Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки“ (Притчи 10:12).

Пример: Знаете ли защо днес почти не са останали социални домове за сираци и изоставени деца? Защото в тази среда децата не могат да усетят истинска загриженост и да се привържат към някого, а това води до забавено развитие, емоционални проблеми, агресивно поведение, проблеми в училище, неумение за създаване на връзки и още много проблеми.

Въпрос: Кои са трите основни елемента на добрата себеоценка?

Д-р Морис Уагнър, християнски психолог, обобщава трите жизненоважни елемента на здравословната себеоценка:

А) Чувство за принадлежност и обич – чувствам се желан, приеман, обичан, някой се грижи за мен и се радва на моето съществуване.

Б) Чувство за собствена стойност – аз струвам нещо, аз имам качества, които са добри, аз съм ценен, независимо дали успявам или се провалям в конкретна задача.

В) Чувство за компетентност – аз мога да се справя със задачите, с професията, ученето, живота.

Въпрос: Как разбираме дали имаме проблеми със себеоценката?

За да разберем дали имаме някакви проблеми със самочувствието си като личности, трябва да се вгледаме честно в себе си и да преценим дали имаме някои от следните признаци:

• Гняв/агресивност – показва съмнение в способността ни да се справим със ситуацията и затова прибягваме до насилие.

Пример: Съпругата: Крушката изгоря, трябва да я смениш.

Съпругът: Ти си инженер. Там не те ли научиха поне крушки да сменяш?

• Неумение за общуване: отдръпване от хората – опит да се спасим от усещането за зависимост; прекалено привличане на вниманието на другите – опит да получим внимание на всяка цена.

Пример: Разбирате се с някого да отидете на семинар или рожден ден, но той/тя в последния момент се отказва по някаква незначителна/неуважителна причина. Или постоянно отлагане.

• Критикарски дух – забелязваме недостатъците на другите, защото подсъзнателно вярваме, че ние също имаме много.

Пример: Разлика между ЗАБЕЛЕЖКА и ОСЪЖДАНЕ: Ти постъпи грубо; Ти си грубиян.

• Малък дразнител – силна реакция – винаги, когато вдигаме голям шум около малък проблем, това показва ниско самочувствие и липса на реална преценка.

Пример: Детето счупва скъпа ваза без да иска. Майката се вбесява, започва да му крещи и го наказва до края на седмицата да не гледа любимата си детска анимация.

• Постоянна нужда да доказваме себе си и да бъдем винаги прави – това може да компенсира вътрешното ни усещане, че не струваме много.

Пример: Показва силно подсъзнателно чувство за вина и тревожност. Перфекционизъм.

• Насоченост към себе си – постоянната вътрешна несигурност кара човек да подтиква другите да го окуражават чрез постоянни оплаквания или постоянно подчинение на другите.

Пример: Хора, които постоянно се оплакват: незначителни здравословни проблеми, безпаричие – когато такива проблеми не са чак толкова сериозни и не пречат на живота им.

• Липса на безусловна любов към другите – човек с ниско самочувствие трябва да използва другите, за да се чувства добре чрез любовта им, а това е егоистичен мотив.

Пример: Как се държа с близките си, когато възникне спор или не ми угаждат?

• Отричане или подценяване на себе си – така се лишава от възможностите за лично развитие както в живота, така и във вярата.

Пример: Как реагираме на искрени похвали?

• Депресия – начин за потискане на проблема, който смятаме за неразрешим.

2. Как да си изградим реалистична себеоценка?

Въпрос: Спомняте ли си елементите на добрата себеоценка?

А. Чувство за принадлежност – изграждане на привързаност

Британският психолог и психиатър Джон Боулби прави проучвания и полага основата на теорията за привързаността и нейното огромно значение за изграждането на себеуважение и постигане на успех, включително и в брака. Привързаността е способност да установяваме емоционална връзка с друг човек, да споделяме най-съкровените си мисли, мечти и чувства с другия, без да се страхуваме от отхвърляне.

Привързването към другите е основна човешка нужда, както според Хуманистичната, така и според Християнската психология. Според Хуманистичната психология човек в самата си същност е добър и неговото развитие е пълноценно, когато проявява тази доброта в отношението си към другите.

Според Християнската психология човек има вложена по Сътворение социална природа, защото Бог съществува в социална връзка: Бог Отец, Господ Исус Христос и Светият Дух. Затова без стабилна емоционална привързаност ние развиваме психични разстройства.

Проучване: Резултатите от най-дългото проучване (75 години) стигат до заключението, което всички ние придобиваме повече или по-малко чрез личния си опит: „Добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави“ (https://www.ted.com/talks/robert_waldinger_what_makes_a_good_life_lessons_from_the_longest_study_on_happiness/transcript?language=bg#t-399323).

„Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си““ (Галатяни 5:14). Трябва да си намерим група от хора, с които да се научим на привързаност, ако усещаме, че имаме проблеми със себеоценката.

Б. Чувство за собствена стойност – произлиза от мирогледа, житейската философия

Пример: Еволюционна парадигма: Вселената съществува по случайност, следователно и аз съм се появил по случайност, всеки решава за себе си какъв е смисълът и целта на живота: ще правя каквото си искам, за да се чувствам добре, дори за сметка на другите.

Въпрос: Защо в цялата човешка история преобладават войните, въпреки че всички говорим за мир?

Християнската психология поставя в центъра Бога, който обича и цени човека като Свое дете. Затова в лицето на Исус Христос жертва живота Си за неговото спасение. Заради отделянето от Твореца човекът има себеразрушителни склонности, но те могат да бъдат преодолени чрез промяна на парадигмата – от егоизъм към алтруизъм.

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре.

Книгата на книгите, Библията, изразява тези две гледни точки по следния начин:

Парадигма на егоизма: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели“ (Лука 12:19).

 

 

Парадигма на алтруизма: „И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:4), защото втората най-важна библейска заповед е „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39).

Въпрос: Знаете ли според проучванията кои нации се чувстват най-щастливи? Така наречените развиващи се нации. Защо?

„Учени от университета в Цюрих, Швейцария, казали на 50 души, че ще получат по 25 швейцарски франка (около 23 евро) седмично в разстояние на 4 седмици. На половината от участниците било обяснено, че парите са за тях, а на останалите – че сумата трябва да се изразходва в полза на други хора (…) След това участниците отговорили на въпроси, докато мозъците им били изследвани с ядрено-магнитен резонанс. Оказало се, че нивото на щастието в групата, която се ангажирала да направи дарение, било по-високо, отколкото в другата група, макар че дарение всъщност не било направено. Щедростта активира мозъчни зони, свързани с усещането за щастие“ (https://dariknews.bg/novini/liubopitno/shtedrostta-e-svyrzana-s-useshtane-za-shtastie-2037087).

„Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си“ (Галатяни 5:14).

В. Чувство за компетентност

Въпрос: Откъде идва усещането ни, че можем да се справим с живота, с професията, с брака и т.н.?

Известният психолог Уилям Джеймс, един от основоположниците на Американската школа, предлага следната формула за връзката между себеоценка и успех:

СЕБЕОЦЕНКА = УСПЕХ : ПРЕТЕНЦИИ

 

 

 

 

 

Тази формула ни показва, че успехът е пряко пропорционален на себеоценката: колкото по-високо оценяваме себе си, толкова по-големи успехи ще постигаме, и колкото по-големи успехи постигаме, толкова по-добро мнение ще имаме за себе си.

За съжаление, претенциите ни са обратно пропорционални на себеоценката: колкото повече претенции имаме, толкова по-трудно ще ги постигнем и толкова по-ниско ще оценяваме себе си, а колкото по-малко претенции имаме, толкова по-лесно ще ги осъществяваме и толкова по-високо ще оценяваме себе си.

„Успехът не е ключът към щастието – щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем“ (Алберт Швайцер).

Въпрос: Чували ли сте историята за чичо Пацо? Наричаме ли такъв човек успял? Защо да или защо не?

https://offnews.bg/obshtestvo/istoria-za-dobrota-chicho-patco-kojto-vseki-den-chakashe-na-pilonite-667176.html

 Две опасни крайности при самочувствието

Когато не харесваме и не приемаме себе си, можем да стигнем до две нежелателни крайности. Можем или да започнем постоянно да се подценяваме, обвиняваме и критикуваме за отрицателните си качества и така да развием твърде ниско самочувствие; или да започнем да се надценяваме, като смятаме себе си за винаги по-умни, по-способни и по-ценни от другите. В следствие на тези тенденции можем да станем или затворени, постоянно страхуващи се, зависим хора, или пък тиранични, налагащи се във всяка ситуация, горделиви хора. Така проявяваме или чувство за малоценност, или чувство за свръхценност.

Ето как коментира опасността от тези две крайности най-превежданата жена-писател в световен мащаб Елън Уайт: „Ако си изграждаш твърде високо мнение за себе си, ще мислиш, че трудът ти е от много по-голямо значение, отколкото е в действителност, и ще се стремиш към лична независимост, която граничи с високомерие. Ако отидеш в другата крайност и имаш твърде ниско мнение за себе си, ще се чувстваш по-нисш и ще оставяш впечатление за нищожност, което до голяма степен ще ограничи влиянието ти за добро. Трябва да избягваш и двете крайности. Чувствата не трябва да те контролират; обстоятелствата не трябва да ти влияят. Можеш да имаш правилна преценка за самия себе си – нещо, което ще се окаже за тебе защита и от двете крайности. Можеш да имаш достойнство без празна самоувереност; можеш да бъдеш снизходителен и отстъпчив, без да жертваш самоуважението или личната си независимост. Тогава животът ти ще оказва голямо влияние както върху хората от висшите класи, така и върху тези от по-низшите” (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 2. С. 149-150; изд. „Нов живот“).

Чувството за малоценност – произвежда жертви.

Чувството за свръхценност – произвежда насилници.

Тук трябва да подчертаем, че и чувството за малоценност и чувството за свръхценност произлизат от ниската себеоценка: те са две противоположни решения на един и същ проблем. Когато вътрешно не се чувствам ценен, обичан и способен, аз трябва да търся външни източници за самочувствието си. И ги получавам по два начина:

Първа стратегия: ОТСТЪПЧИВОСТ – за да се харесвам на другите, аз много често отстъпвам и се съобразявам с тяхното мнение и желания, защото съм си създал нагласата, че ако се съгласявам с хората, те ще ме харесват. Тази нагласа е предпоставка да бъда жертва на насилие в дома си. Най-честата причина, която изтъкват жените, за да не напуснат насилника, е: „Какво ще правя сама? Къде ще отида? Как ще се справя с живота?“ Чувството за малоценност и неспособност ги държи в подчинение на тираничния съпруг.

Втора стратегия: АГРЕСИВНОСТ – когато не се чувствам ценен, обичан и способен, аз трябва да се налагам над другите, защото така ги принизявам по-долу от себе си и чрез това унижаване на другите аз се чувствам ценен и способен. Трябва винаги да съм отгоре. Насилникът в дома винаги смята, че съпругата и децата не са способни да се справят с живота, затова той трябва да им казва какво да правят. Той знае най-добре и затова трябва да контролира всичко.

Проблемната себеоценка превръща хората в непълноценни личности, които от своя страна възпитават непълноценни личности и така страда цялото общество, защото много от хората са израснали в такава обстановка.

„Обществото е съставено от семейства и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Уайт, Е. „Семейството и проблемите на интимния живот”).

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.

До голяма степен човек с проблемна себеоценка постъпва според Парадигмата на егоизма – не задължително защото иска да бъде егоист, но защото вътрешната неудовлетвореност го принуждава да използва стратегии, за да засилва слабото самоуважение. Той може да има идеали, ценности, стремеж към доброто – но докато не реши проблема с чувството за малоценност и не започне да се чувства обичан, ценен и способен, няма да може истински да обича и цени другите.

Това твърди и Книгата на книгите: „Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си““ (Галатяни 5:14). Отношението към себе си е предпоставка за отношението към другите.

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg