Себеоценка, успех и брак
Какво представлява себеоценката?
Себеоценка: самооценка, самоуважение, себеприемане, представа за себе си
Притчи 23:7: „Защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той”.
Как се изгражда себеоценката?
Джордж Хърбърт Мийд, влиятелен социален психолог, използва една интересна фраза, за да опише връзката на човека с външния свят. Той я нарича „огледалният аз”.
„Образите за себе си и чувствата за себе си идват основно от образите и чувствата, които виждаме отразени в членовете на нашето семейство – това, което виждаме в израженията им, чуваме от тона на гласа и виждаме в действията им. Тези отражения ни казват не само кои сме, но и какво ще излезе от нас. Тези отражения постепенно стават част от нас и ние се превръщаме в този образ, който виждаме отразен в семейното огледало” (Сиймъндс, Д. Healing for Damaged Emotions. С. 62).
Кой е основният проблем при изграждане на ниска себеоценка?
С течение на времето детето си изгражда определена представа за себе си въз основа, първо, на „семейното огледало“, после отношението на приятелите/съучениците и накрая – обществото. Вярвам, че всички сме убедени, че нито в семейството, нито в обществото условията са идеални. Никой от нас не е съвършен. Никой от нас не попада на родители, които във всяка ситуация реагират точно както трябва и изграждат абсолютно нормална себеоценка у децата си. Въпреки това има един фактор, който е основен за здравословното психическо развитие:
„Основното зло, без изключение, е липсата на истинска топлота и обич“ (Хорни, К. The Neurotic Personality of Our Time. С. 80).
ИСТИНСКАТА загриженост и любов на родителите към детето ще изградят у него усещането, че е ценно и може да се справи с живота, въпреки грешките, които родителите понякога допускат в човешкото си несъвършенство.
„Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки“ (Притчи 10:12).
Пример: Знаете ли защо днес почти не са останали социални домове за сираци и изоставени деца? Защото в тази среда децата не могат да усетят истинска загриженост и да се привържат към някого, а това води до забавено развитие, емоционални проблеми, агресивно поведение, проблеми в училище, неумение за създаване на връзки и още много проблеми.
Кои са трите основни елемента на добрата себеоценка?
Д-р Морис Уагнър, християнски психолог, обобщава трите жизненоважни елемента на здравословната себеоценка:
А) Чувство за принадлежност и обич – чувствам се желан, приеман, обичан, някой се грижи за мен и се радва на моето съществуване.
Б) Чувство за собствена стойност – аз струвам нещо, аз имам качества, които са добри, аз съм ценен, независимо дали успявам или се провалям в конкретна задача.
В) Чувство за компетентност – аз мога да се справя със задачите, с професията, ученето, живота.
Как разбираме дали имаме проблеми със себеоценката?
За да разберем дали имаме някакви проблеми със самочувствието си като личности, трябва да се вгледаме честно в себе си и да преценим дали имаме някои от следните признаци:
- Гняв/агресивност – показва съмнение в способността ни да се справим със ситуацията и затова прибягваме до насилие.
Пример: Съпругата: Крушката изгоря, трябва да я смениш.
Съпругът: Ти си инженер. Там не те ли научиха поне крушки да сменяш?
- Неумение за общуване: отдръпване от хората – опит да се спасим от усещането за зависимост; прекалено привличане на вниманието на другите – опит да получим внимание на всяка цена.
Пример: Разбирате се с някого да отидете на семинар или рожден ден, но той/тя в последния момент се отказва по някаква незначителна/неуважителна причина. Или постоянно отлагане.
- Критикарски дух – забелязваме недостатъците на другите, защото подсъзнателно вярваме, че ние също имаме много.
Пример: Разлика между забележка и осъждане: Ти постъпи грубо; Ти си грубиян.
- Малък дразнител – силна реакция – винаги, когато вдигаме голям шум около малък проблем, това показва ниско самочувствие и липса на реална преценка.
Пример: Детето счупва скъпа ваза без да иска. Майката се вбесява, започва да му крещи и го наказва до края на седмицата да не гледа любимата си детска анимация.
- Постоянна нужда да доказваме себе си и да бъдем винаги прави – това може да компенсира вътрешното ни усещане, че не струваме много.
Пример: Показва силно подсъзнателно чувство за вина и тревожност. Перфекционизъм.
- Насоченост към себе си – постоянната вътрешна несигурност кара човек да подтиква другите да го окуражават чрез постоянни оплаквания или постоянно подчинение на другите.
Пример: Хора, които постоянно се оплакват: незначителни здравословни проблеми, безпаричие – когато такива проблеми не са чак толкова сериозни и не пречат на живота им.
- Липса на безусловна любов към другите – човек с ниско самочувствие трябва да използва другите, за да се чувства добре чрез любовта им, а това е егоистичен мотив.
Пример: Как се държа с близките си, когато възникне спор или не ми угаждат?
- Отричане или подценяване на себе си – така се лишава от възможностите за лично развитие както в живота, така и във вярата.
Пример: Как реагираме на искрени похвали?
- Депресия – начин за потискане на проблема, който смятаме за неразрешим.
Как да си изградим реалистична себеоценка?
А. Чувство за принадлежност – изграждане на привързаност
Британският психолог и психиатър Джон Боулби прави проучвания и полага основата на теорията за привързаността и нейното огромно значение за изграждането на себеуважение и постигане на успех, включително и в брака. Привързаността е способност да установяваме емоционална връзка с друг човек, да споделяме най-съкровените си мисли, мечти и чувства с другия, без да се страхуваме от отхвърляне.
Привързването към другите е основна човешка нужда, както според Хуманистичната, така и според Християнската психология. Според Хуманистичната психология човек в самата си същност е добър и неговото развитие е пълноценно, когато проявява тази доброта в отношението си към другите.
Според Християнската психология човек има вложена по Сътворение социална природа, защото Бог съществува в социална връзка: Бог Отец, Господ Исус Христос и Светият Дух. Затова без стабилна емоционална привързаност ние развиваме психични разстройства.
Проучване: Резултатите от най-дългото проучване (75 години) стигат до заключението, което всички ние придобиваме повече или по-малко чрез личния си опит: „Добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави“ (https://www.ted.com/talks/robert_waldinger_what_makes_a_good_life_lessons_from_the_longest_study_on_happiness/transcript?language=bg#t-399323).
„Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си““ (Галатяни 5:14).
Трябва да си намерим група от хора, с които да се научим на привързаност, ако усещаме, че имаме проблеми със себеоценката.
Б. Чувство за собствена стойност – произлиза от мирогледа, житейската философия
Пример: Еволюционна парадигма: Вселената съществува по случайност, следователно и аз съм се появил по случайност, всеки решава за себе си какъв е смисълът и целта на живота: ще правя каквото си искам, за да се чувствам добре, дори за сметка на другите.
Въпрос: Защо в цялата човешка история преобладават войните, въпреки че всички говорим за мир?
Християнската психология поставя в центъра Бога, който обича и цени човека като Свое дете. Затова в лицето на Исус Христос жертва живота Си за неговото спасение. Заради отделянето от Твореца човекът има себеразрушителни склонности, но те могат да бъдат преодолени чрез промяна на парадигмата – от егоизъм към алтруизъм.
Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно да се чувствам добре.
Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре.
Книгата на книгите, Библията, изразява тези две гледни точки по следния начин:
Парадигма на егоизма: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели“ (Лука 12:19).
Парадигма на алтруизма: „И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:4), защото втората най-важна библейска заповед е „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39).
Знаете ли според проучванията кои нации се чувстват най-щастливи? Така наречените развиващи се нации.
„Учени от университета в Цюрих, Швейцария, казали на 50 души, че ще получат по 25 швейцарски франка (около 23 евро) седмично в разстояние на 4 седмици. На половината от участниците било обяснено, че парите са за тях, а на останалите – че сумата трябва да се изразходва в полза на други хора (…) След това участниците отговорили на въпроси, докато мозъците им били изследвани с ядрено-магнитен резонанс. Оказало се, че нивото на щастието в групата, която се ангажирала да направи дарение, било по-високо, отколкото в другата група, макар че дарение всъщност не било направено. Щедростта активира мозъчни зони, свързани с усещането за щастие“ (https://dariknews.bg/novini/liubopitno/shtedrostta-e-svyrzana-s-useshtane-za-shtastie-2037087).
„Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си“ (Галатяни 5:14).
В. Чувство за компетентност
Въпрос: Откъде идва усещането ни, че можем да се справим с живота, с професията, с брака и т.н.?
Известният психолог Уилям Джеймс, един от основоположниците на Американската школа, предлага следната формула за връзката между себеоценка и успех:
УСПЕХ
СЕБЕОЦЕНКА = ————————
ПРЕТЕНЦИИ
Тази формула ни показва, че успехът е пряко пропорционален на себеоценката: колкото по-високо оценяваме себе си, толкова по-големи успехи ще постигаме, и колкото по-големи успехи постигаме, толкова по-добро мнение ще имаме за себе си.
За съжаление, претенциите ни са обратно пропорционални на себеоценката: колкото повече претенции имаме, толкова по-трудно ще ги постигнем и толкова по-ниско ще оценяваме себе си, а колкото по-малко претенции имаме, толкова по-лесно ще ги осъществяваме и толкова по-високо ще оценяваме себе си.
„Успехът не е ключът към щастието – щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем“ (Алберт Швайцер).
Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен
