Семейството – изчезващ вид…

Или наистина ли ни е нужно семейството като институция

 Като че ли днес този въпрос вече не  е така стряскащ. Имаме си бум на разводите, които сякаш са приемливият изход от брака. Имаме си съжителство без брак, което сякаш ни избавя от бремето на брака. Имаме си и индивидуализъм, който сякаш ни прави неуязвими за болката. И все пак се чувстваме все по-зле.

Защо ли? Отговорът не е гениален изблик на някой интелектуален гигант, но пък е абсолютно верен: Защото семейството вече не е това, което беше. Модерното общество почти лиши семейството от основните му функции и така неизбежно започна да сече клона под себе си.

Сигурност

Тревогата е основен проблем днес. Тя е основна или съпътстваща причина за много физически и психически заболявания като болки в стомаха, диария, инфаркт, депресия, фобии и т. н. Чувството за сигурност се изгражда през първите години в живота на детето, а според някои психолози най-важна е първата година. Ако детето получава достатъчно грижи, прегръдки, целувки, любов, то ще приема света с доверие. Но нима това е възможно в днешните семейства, изпълнени с безразличие, отчуждение или крясъци и обвинения, където детето често е смятано за бреме или дори за натрапила се причина за мъчителното съвместно съжителство! Усещането за вина и недоверие се насажда в неукрепналия ум и е сигурен залог за непълноценно развитие на качествата и заложбите на личността. Така обществото се изпълва с комплексирани личности с ниско самочувствие, които могат да направят малко за себе си и почти нищо за другите.

Задоволяване на потребностите

Освен от сигурност, човек има нужда от любов, общуване, приемане, одобрение, щастие, финансова стабилност… Тези потребности могат да бъдат задоволени в пълнота само в семейството, защото там могат да се създадат достатъчно интимни и дълготрайни връзки за удолетворяването им. Ако знаем, че можем да разчитаме на партньора или родителите си при всякакви обстоятелства и превратности; ако сме сигурни, че домът ще бъде наше убежище, когато сме в нужда; ако ни изслушват, когато се смеем или плачем, тогава ще почувстваме истинското щастие в семейството. Но то е двупосочно: можем да го получим, само ако ти и аз направим близките си щастливи.

Изграждане на ценностната система

Престъпността се увеличава лавинообразно, въпреки все по-големите разходи за полицията и съдебната система. Дж. Томас отбелязва за малолетните престъпници: “Дали определен темперамент води към насилническо поведение? Дали определени физически аномалии правят някои деца склонни към насилие повече от други? Дали физическата или умствена настройка на едно дете определя дали то ще израсне малолетен престъпник? Отговорът е “зависи”. Зависи от семейството на детето. Според проучванията, във войната срещу малолетната престъпност няма по-ефективно оръжие от здравото семейство. Уважението към обществото, законите и хората зависи от уважението, което родителите са си спечелили или не чрез своята безусловна любов и навременни наказания.

Раждане на личности

Изграждането на хармонични, свободни и отговорни личности е привилегия на семейството. Но тъй като семейството боледува, боледува и личността. “Обществото е съcтавено от семейства. И главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Е. Уайт, “Семейството и проблемите на интимния живот”). Ако имаме корупция, престъпност, безотговорни политици, да не виним трудните времена! По-добре да се вгледаме в семействата си, защото тук се изграждат бъдещите гении или сутеньори. Естествено, никой родител не може да забрани на детето си да пропадне, но може да улесни или попречи на това пропадане чрез възпитанието и отношението си. Както казва мъдрецът от Притчи: “Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.”

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg