СИМВОЛ НА ДОВЕРИЕ

Беше преди десетина години. В софийския музей „Земята и хората” бе организирано изложение на тропически риби и екзотични птици. Разгледах с истинско удоволствие красотите, които Бог беше създал и, въпреки че хобито ми бе свързано с акваристиката, в края реших да хвърля бегъл поглед и върху птиците. Имаше стотици разновидности, от които познавах съвсем малко. Всички те по свой начин бяха прекрасни – малки и големи, в по-ярки и в по-меки цветове, с различна форма и оперение. Комисия орнитолози от цяла Европа оглеждаше последователно птиците и ги оценяваше по някакви критерии. Отваряха някои клетки, за да хванат птиците, да погледнат данните от пръстенчето им и да ги впишат в един голям каталог. Птиците от околните клетки се плашеха, а тълпата от посетители допълнително предизвикваше шум и движение.

На фона на целия този хаос вниманието ми беше привлечено от едно малко пернато същество, което като че ли въобще не се впечатляваше от объркания свят наоколо. По-дребничко от нашите сиви врабчета, с малка червена човка, то беше изпънало гърди и с вдигната нагоре главичка пееше ли, пееше. Бях поразен от смелостта на това мъничко птиче. Никой друг не пееше! Някои мълчаха, сгушени във вътрешния ъгъл; други пърхаха, обезпокоени от близостта на хората; трети, погълнати от присъствието на партньора си, комуникираха с него. А този миниатюрен герой не познаваше „вкуса” на страха и, дори пред неизвестността на утрешния ден, изливаше възхищението си от живота по неподражаем начин. Пееше от радост и любов (какво ли друго би могло да вдъхнови такава песен!), защото в това виждаше призванието на живота си.

Какъв удивителен подход към житейската действителност – да пееш въпреки отчаянието наоколо, да пееш, въпреки че не знаеш накъде поема съдбата ти в момента. Да преминеш през живота с песен! И в слънчевите, но и в облачните дни. Да пееш, когато сърцето се радва, но да пееш и когато душата плаче – това е наистина призвание.

Исках да запомня тази птичка, защото мисля, че разбрах песента й. Тя достигна до сърцето ми като специално Божие послание на насърчение и оптимизъм. Не трябваше да забравя тази птичка, защото нейното „държание” в онзи ден се превърна за мен в символ на сила и доверие в Бога.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян