СЛАВАТА НА ВЕЧНИЯ СВЯТ
„Ще ми изявиш пътя на живота; пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Теб – винаги веселие“ (Пс. 16:11).
Небето заслужава всички усилия на човешката воля. Би трябвало целта на живота да е подготовката за общуване с изкупените, със святите ангели и със Спасителя. Дори ако само за миг зърнем небесния град, не бихме пожелали повече да живеем на земята.
Новата земя пречистена от грях ще бъде много по-красива. Тучната зелена трева никога няма да изсъхва; розите, лилиите и всички цветя няма да повяхват и да губят свежата си красота. Величествени дървета, незасегнати от деформации, ще се извисяват в чистия простор. Под клоните им ще се разхожда всяващият ужас днес лъв, но вече кротък и безобиден, а до него ще припка агне.
Светиите с бляскави корони и златни арфи ще възпяват изкупителната Божия любов. Миналите им изпитания и страдания са забравени сред величието на новата земя.
Човешкият език е неспособен да опише наградата на праведните. Тя ще бъде оценена единствено от тези, за които е предназначена.
