Един ден много отдавна младото теле трябвало да прекоси близката девствена гора, за да се върне на своето пасище. И каквото си е неразумно и раздразнително, животното проправило криволичеща пътека с безброй завои надолу и нагоре по хълмовете.
На следващия ден оттам минало куче и прекосило гората по същата пътека. После дошъл ред на един овен, водач на стадо, който, като видял вече проправеното пространство, повел себеподобните си оттам.

По-късно и хората взели да ползват същата пътека : влизали и излизали от гората, завивали надясно и наляво, спускали се надолу, заобикаляли препятствията, оплаквайки се и проклинайки с пълно право. Но не правели нищо, за да създадат нова възможност.
След толкова дълга употреба пътеката накрая превърнала в широк път, по който горките животни пъхтели под тежките товари и изминавали за три часа разстояние, което можело да се преодолее за един, ако не бяха следвали проправената от телето пътека.
Минало много време и пътят се превърнал в главна селска улица, а с годините – в централна градска улица. Всички се оплаквали от натовареното движение, това било възможно най – лошото трасе.

В това време старата мъдра гора се присмивала като гледала как хората са готови да следват като слепци някога проправения път, без дори веднъж да се запитат това ли е най – добрата възможност.