След смъртта

Семинар „Библейска психология за 21 век“

Никога няма да забравя първия си разтърсващ сблъсък със смъртта. Съобщиха ми, че дядо ми е починал и трябва да отидем на погребение. Но не съзнавах напълно какво е станало, докато не отидохме с колата на село и не влязох в стаята. Той лежеше в ковчега напълно неподвижен и напълно чужд. Сякаш някой ми беше откраднал любимия дядо. Помня, че избухнал в плач и избягах от стаята. Почувствах силно отчаяние, защото ми беше по-близък дори от родителите ми и винаги ми обръщаше внимание. Но по-силното чувство, което помня и досега, беше чувството на безпомощност пред смъртта.

Как да се справим с тези мъчителни чувства, породени от загубата на близък човек? В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли описва 3 психологически фази, които преминаваме след загуба на близък човек или друго трагично събитие.

Фаза 1: Шок и неверие

Бягството от действителността е разрушителен механизъм за справяне с кризата: опитваме се да забравим или прикрием проблема. Например някои хора си представят, че починалият човек не е починал, но е отишъл някъде на лечение. Това е неточно мислене, което ни пречи да преживеем скръбта здравословно. То е условие за нездравословен стрес.

Тази силна реакция към голяма загуба трябва да трае някъде от няколко секунди до 24 часа. Дори е здравословно да продължи няколко часа. Но ако са изминали 24 часа и все още сте в процес на отричане на загубата, трябва да положите целенасочено усилие да се примирите с реалността.

Фаза 2: Осъзнаване на загубата

Втората фаза от възстановяването, която обикновено продължава 3-12 месеца, включва постоянно връщане към загубата. Когато сме в тази фаза, почти всичко, което правим, ни напомня за това, което сме имали, но сега вече сме изгубили. Това може да доведе до: безпокойство, тревожност, проблеми със съня, загуба на апетит, храносмилателни проблеми, умора, гняв, вина.

Ако имаме някаква вина за ситуацията, ние постоянно „предъвкваме“ какво сме можели да направим по-различно. „Ако не бях направил това“ или „Ако бях направил онова“ – стигаме до когнитивното изкривяване „Персонализация“, което ни кара да се самообвиняваме постоянно, без реално да правим стъпки за излизане от кризата.

Обаче през тази фаза постепенно трябва да приемем реалността на загубата.

Фаза 3: Възстановяване

Тази фаза обикновено започва от 3 до 12 месеца след загубата. В идеалния случай започва до 3 месеца, но не е необичайно да мине цяла година, преди да започне. „Възстановяването“ не може да започне, докато не завърши предишната фаза („Осъзнаване на загубата“).

През тази фаза на възстановяване скърбящият човек се занимава с промени в начина на живот и формиране на нови навици като реакция на загубата. Съставянето на мъдри планове за бъдещето е една от важните задачи през тази фаза, когато човек всъщност започва да поема отговорност за живота си отново чрез дейности, пренастройване и обучение. Добре е да останете активни през тази фаза, като научавате възможно най-много за процеса на лечение, докато свиквате със загубата.

Постоянното самосъжаление и опитите да забравим проблема не са градивни решения. Трябва да приемем кризата, да реагираме разумно и да помислим как най-добре да се справим с нея, за да продължим напред.

Например аз загубих първото си бебе в катастрофа, когато беше само на 2 месеца. Не го пожелавам на никой родител – ужасен шок, мъка и отчаяние изпитах. Но си спомням, че не знайно откъде ми хрумна мисълта: „Сигурно така се е чувствал Бог Отец, когато е изпращал Сина Си да умре за нас“. Започнах да чувствам Бога по-близко до себе си. Освен това реших да проявявам към другите си деца грижите и вниманието, което не бях успяла да дам на първото. От собствен опит мога да кажа, че загубата на близък човек никога не се забравя, но чрез нея научаваме много неща и най-вече да съчувстваме и помагаме на други, които са преминали през същите страдания като нас.

Какво става след смъртта?

Пред хората, които са загубили любим човек, неизбежно се появява въпросът: какво става след смъртта? Има три основни отговора в зависимост от житейската философия.

• Материализмът твърди, че ние сме само материя, която се разлага и човек умира завинаги.
• Източните религии и много Християнски църкви твърдят, че душата е безсмъртна и при смъртта на тялото тя или се преражда, или отива в рая/ада.
• Библейската психология възприема библейската гледна точка, че смъртта е като сън (без сънища, обаче), а след това идва възкресението.

Нека да разгледаме няколко ключови библейски текста, за да разберем какво точно ни говорят те по тази изключително интересна и важна тема.

Още във втората глава на Битие четем за структурата на човешката личност: „И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). Тук забелязваме трите елемента: материално тяло, жизнена енергия и душа. Но има една важна подробност – човекът НЕ получи жива душа, той СТАНА жива душа. При съчетаването на материалната същност с жизнената енергия от Бога, се ражда индивидуалността. Или както често казваме: „Вчера бяхме 5 души“. Без тяло няма душа. Без жизнена енергия от Бога също няма душа.

Какво става при смъртта? Смъртта е обратният процес на Сътворението. Мъдрецът Соломон обяснява: „И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал“. И душата, или индивидуалността, се разпада. А дали пък това жизнено дихание или дух, както го нарича Соломон, продължава съзнателно да съществува и след смъртта?

Ето какво ни казва пак мъдрецът Соломон: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват (…) също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето. (…) Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш“ (Еклесиаст 9:5,6,10).

Смъртта е сън

В Новия завет Исус Христос казва на учениците Си, че приятелят Му Лазар, който се е разболял от тежка болест, е заспал. Когато учениците отговарят, че сигурно ще оздравее, щом е заспал, Исус ясно им казва: „Лазар умря“ (Евангелие от Йоан, 11 глава). В Стария и Новия завет има десетки стихове, в които смъртта е наречена сън. Само трябва да добавим – без сънища! Но това ли е краят? Завинаги ли се разделяме с нашите близки без надежда някога да са видим отново? Категорично не! Библията не говори нито за прераждане, нито за безсмъртна душа. Но говори за възкресение на праведните.

Исус казва, че „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28,29). А апостол Павел допълва: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И така, насърчавайте се един друг с тези думи“ (1 Солунци 4:13-17).

Възкресението – надеждата на християнина

Възкресението е надеждата, в която християнинът може да намери утеха, когато загуби близък човек или усети, че неговият час наближава. С нашите ограничени човешки представи не можем да си обясним как е възможно да бъде възстановено тялото и индивидуалността на човека, след като е починал, но ако вярваме във всемогъщ Бог, за Него всичко е възможно. Важно е обаче да разберем, че възкресението за вечен живот зависи от нашия избор. Ако приемем с вяра Божията прошка чрез жертвата на Исус и Божията промяна чрез облагородява-щото влияние на Светия Дух, ще получим дара на вечния живот.

И така, да обобщим каква утеха ни дава библейската психология:

• Смъртта е сън без сънища
• Вярващите спят в гроба и ще бъдат възкресени при Второто пришествие на Исус Христос
• Ще видим нашите починали близки отново и ще бъдем заедно в новата земя

За да преживеем тази библейска надежда, нека с Божията помощ да се стремим да бъдем добри хора. Защото Исус казва кои хора ще получат дара на възкресението: „Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“ (Матей 25:34-36).

Принципите на библейската психология са валидни дори и за нас в 21 век. Още за тях можете да прочетете на нашия сайт facebible.bg, в раздел Психология и подраздел Християнска психология. На сайта ни ще можете да си изтеглите напълно безплатно електронната книга за емоционална интелигентност „6 стъпки за овладяване на гнева“.

Често публикувам материали и на фейсбук страниците си „Християнска психология“ и „Психология за всеки ден“. Можете да ги харесате, следвате и коментирате.

Ако желаете да изучавате Библейска психология в група, пишете ми на имейла в описанието или на лично съобщение до фейсбук страницата ми „Християнска психология“.

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg