СЛУЖЕНЕ – ЧАСТ 1

 

“И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите. Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде? А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя. И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза: Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.
И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят. Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене. И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час. Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].” – Матей 17:9-21
————————————-
Исус и тримата Му ученици прекараха цялата нощ в планината. Когато слънцето изгря, заслизаха надолу към равнината. Потънали в мисли, учениците благоговееха и мълчаха. Даже и Петър не казваше нищо. С удоволствие биха останали на онова свято място, което бе докоснато от небесна светлина и където Божият Син откри славата Си. Но им предстоеше работа за народа, търсещ вече Исус навсякъде. В подножието на планината се бе събрала голяма група хора, привлечени там от учениците, които бяха останали назад и които знаеха накъде е отишъл Исус. Когато наближиха, Исус заръча на тримата Си ученици да не говорят за видяното: “Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите” – каза им Той. Учениците трябваше да запазят откровението в сърцата си и да не го правят достояние на други. Ако разкажеха на народа, щяха да предизвикат подигравки или празно удивление. Деветимата апостоли също нямаше да разберат видението, докато Христос не възкръснеше от мъртвите. Колко трудно разбираха даже и тримата любими ученици проличава от факта, че макар Христос да им бе разказал за очакващото Го, те се питаха какво означава възкресението от мъртвите. Но не поискаха обяснение от Исус. Думите Му относно бъдещето ги бяха разстроили, затова не желаеха да получат повече откровения за онова, което бяха склонни да мислят, че никога няма да се случи. Когато хората от равнината видяха Исус, завтекоха се да Го посрещнат и Го поздравиха с изрази на уважение и радост. Но Неговият бърз поглед схвана, че се намират в голямо затруднение. Учениците изглеждаха обезпокоени. Току-що нещо им бе причинило силно разочарование и унижение.