СЛУЧАЯТ С ГАСТОН ЛЕРУ
Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 година. На една от малките гари по жп линията Лион – Париж във влака се качиха двама пътници. Единият беше белобрад старец на около 65 години, с приятно лице и спокойни сини очи, а другият – 25-годишен висок и строен младеж с енергичен израз на лицето и живи черни очи. Двамата се настаниха в едно купе и седнаха един срещу друг. Скоро завързаха разговор. Младият човек, чието име беше Гастон Леру, разказа, че е завършил естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор. Като чу това, очите на възрастния човек светнаха с особена светлина. Лицето му се озари с приятна усмивка и каза:
– Искрено се радвам за вас, млади господине. Науката, която сте избрал за ваша специалност, е повече от интересна. Тя ще ви предостави много възможности да се възхищавате на чудната премъдрост на Създателя. Вие сигурно сте вярващ?
Неприятно изненадан, младежът сви намръщено веждите си. Веднага си помисли, че неговият събеседник е някой прост човек от старото поколение. Все пак се усмихна небрежно и отговори хладно:
– Вярващ ли? Не особено. Мисля, че науката върши своята работа и без Бог. Поне аз досега не съм имал нужда от вяра.
Старецът не очакваше подобен отговор и беше огорчен, но въпреки това каза спокойно:
– Млади господине, ваше право е да приемате едно или друго убеждение. Има и други интелектуалци, които мислят като вас. Но науката, уважаеми господине, истинската, чистата наука…
– Съжалявам – прекъсна го младежът, – но не мога да се съглася с вас. Както изглежда, говорите за наука, която вече не съществува, която отдавна си е изпяла песента. Съвременната наука е друга. Днес ние буквално летим напред, без да имаме, повтарям, без да имаме каквато и да било нужда от Бог или от тем подобни предразсъдъци.
И като запали цигара, доволен от себе си, младежът усърдно засмука отровния дим. Старецът разбра, че е безполезно да разговаря с този млад учен, въздъхна, извади от чантата си малка Библия, отвори я, благоговейно се помоли и се задълбочи в четене. Наблюдавайки го през облаците от тютюнев дим, младежът вече не се съмняваше в правилността на своята преценка, а именно, че този старец, пенсионер, учител или чиновник, е типичен представител на едно поколение, което по силата на своето възпитание и традиции, все още има някакви религиозни потребности, но скоро ще изчезне от лицето на земята.
Времето летеше неусетно. Младежът изпуши доста цигари, а старецът прочете доста страници от Светото Писание. Скоро влакът спря на парижката гара. Докато младежът се занимаваше със своите куфари, старецът му подаде визитната си картичка и му каза любезно:
– Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки различията в нашите убеждения, може би ще мога да ви бъда полезен с нещо.
И той се скри сред навалицата. Когато младежът хвърли небрежен поглед върху картичката, прочете с огромна изненада: „Професор Луи Пастьор“. Едва тогава се сети, че това лице му беше познато, че много пъти го бе виждал на снимки. Почувства се много смутен, не само от непочтителното си отношение към своя бъдещ професор, но и от факта, че този световноизвестен учен, истински гений на науката, се оказа вярващ.
Пастьор е имал много ученици по целия свят. Много от тях са били първоначално безбожници. Но истинската наука ги е направила вярващи християни. Един от тях е Гастон Леру.

из сп. „Духовно слово“