ПОРЕДИЦА „ИСКАМ ДЕТЕТО ДА МЕ ЧУВА“
СЛУШАЙ ВНИМАТЕЛНО ДЕТЕТО
Здравейте!
Това е поредицата „Искам детето да ме чува“, а аз съм Йорданка Дейчева, психолог, учител и родител. Както родителите и учителите знаят от личен опит, възпитанието не е лесно нещо и няма универсални рецепти, тъй като всяко дете е уникално. Но има няколко важни принципа, които работят при всички деца. Представям всеки един от тях в отделно видео.
Това е петото видео от поредицата и, както обикновено, започваме със Златното правило: Вие сте водачите в семейството или училището и вие определяте правилата. Дори когато допускате децата да бъдат самостоятелни според възрастта им, вие продължавате да бъдете съветващата и коригираща инстанция, защото имате много по-голям опит и знания. Това е основата на добрите взаимоотношения между възрастен и дете.
Днес продължаваме с Принцип №5: Изслушвайте детето
Преди време бях свидетел на следната ситуация: Петя (17 годишна) готвеше нещо в кухнята и миеше съдовете. Баба ѝ влезе и започна да прибира някои неща от масата. Петя ѝ каза да не пипа тези неща, защото ѝ трябват. След това бабата я попита дали е сложила сол на супата. Момичето отговори, че знае как се готви супа. Бабата направи един-два тегела из кухнята и този път попита дали си е нарязала доматите предварително. Момичето стисна ядно зъби. След още две-три подобни забележки, нервите на Петя не издържаха, тя повиши тон и каза на баба си да не ѝ се меси повече.
Според вас какъв е основният проблем на бабата? Според мен първият основен проблем е, че тя не чува какво ѝ говори внучката ѝ. Не изслушва внимателно момичето, а слуша единствено собствените си мисли. А вторият основен проблем е, че се отнася с нея като с малко дете, което е много обидно за едно чувствително седемнадесет годишно момиче.
Слушането е изключително ценно социално умение, което малко хора владеят. Когато изслушваме другите, и особено децата си, ние им казваме най-малко 4 неща:
- че искаме да общуваме с тях, а не само да говорим за себе си
- че държим на тях и желаем да ги опознаем по-добре
- че искаме да облекчим сърцата им, като съчувстваме на проблемите и радостите им
- че сме готови да поставим собствените си нужди на второ място, а техните на първо
С други думи, когато изслушваме децата си, ние им показваме, че ги обичаме.
Днес всеки иска повече другите да му обръщат внимание, отколкото той да ги изслушва. Обаче за да имаме пълноценни взаимоотношения с децата си, трябва да си поставим съзнателно целта да се научим да ги изслушваме. Първо, трябва да отбележим, че има две крайности в желанието ни да бъдем отзивчиви слушатели. И те са:
- твърде много внимание
- твърде малко внимание
Твърде много внимание
Преди 40-50 години у нас беше популярен авторитарният стил на възпитание, където само родителят говореше, а децата само слушаха. В последното десетилетие, явно като реакция на този авторитаризъм, родителите днес се чувстват длъжни да откликват на всяка думичка, чувство и жест на децата си. Полезно ли е това? Категорично не, както всяка друга крайност. Виждам родители, които реагират почти истерично на всеки звук от децата си. Например тригодишното дете се разплаква, защото си е ударило леко ръката. Майката се втурва към него и започва: „Миличък, какво стана, къде се удари, блъсна ли те някой, какво направи“, докато същевременно вика истерично към бащата: „Детето се удари, дай водата, къде е шишето, бързо намери мокрите кърпички“ и т.н. И колкото повече говори и се суети майката, толкова по-силно крещи детето.
Аз постъпвах малко по-различно с децата си, когато бяха малки. Разбира се, бързо изтичвах да разбера какъв е проблемът. Когато видех, че е нещо незначително, казвах на сина или дъщеря ми: „Спокойно, нищо страшно няма. Дай да цункам ръчичката. След малко ще ти мине. Хайде, ела да видим какво има на пътя“. И ги разсейвах с нещо, за да спрат да мислят за удареното.
Когато пресилено реагираме на всяка дума, звук и чувство от отрочетата си, ние ще възпитаме истерични деца, които ще имат афективни проблеми: лесно ще се дразнят и избухват, лесно ще се депресират, настроението им често ще преминава от една крайност в друга – превъзбуда или потиснато настроение. Такива деца ще бъдат постоянно зависими от другите и няма да могат почти нищо да правят сами.
Твърде малко внимание
Другата крайност в изслушването на децата е твърде малко внимание. За съжаление, има хладни родители, които се интересуват повече от себе си, отколкото от децата. Често ще ги видите втренчени в телефона, докато децата ги дърпат за ръката и се опитват да им кажат нещо. Твърде малкото внимание може да изгради у детето комплекс за малоцен-ност, несигурност в любовта на другите, подозрителност към хората, недоверие.
Затова бъдете на разположение винаги, когато детето желае да сподели нещо с вас. Не му показвайте, че телефонът, готвенето, пазаруването, работата или каквото и да е друго нещо са по-важни от него. Не че тези неща не са важни, но децата са по-важни от тях. Освен това, когато детето ви навлезе в пубертета и започне да търси самостоятелност, ще бъдете особено щастливи, че сте създали атмосфера на близост със сина или дъщеря си, за да се чувстват те спокойни да ви задават трудните въпроси.
За да бъдете добри слушатели за детето си:
- Отделяйте време за общуване и слушане, а не само за команди и наказания.
- Не омаловажавайте въпросите на детето с иронични забележки от рода на: „Защо ме питаш такива глупости?“; „Какъв е този глупав въпрос?“. Или, иначе казано, не унижавайте детето.
- Показвайте, че се интересувате от детето с езика на тялото си: гледайте го в очите, усмихвайте се, докосвайте го, навеждайте се към него и т.н.
- Не прекъсвайте детето, преди да е довършило мисълта си. Прекъсването показва липса на интерес, дори и да си мислите, че знаете какво ще каже по-нататък.
- Не казвайте вместо детето какво мисли. Първо, защото не можете да сте съвсем сигурни, че сте отгатнали. Второ, защото като се научи да изказва мислите си, ще придобие увереност да изразява мнението си. И трето, защото не трябва да му внушавате да мисли това, което на вас ви е изгодно.
- Приемайте директната или индиректната критика, стига да е изказана с уважение към вас. Не се опитвайте да се представяте за идеалните родители, които на практика не съществуват. Вие също можете да допуснете грешка. Когато признаете грешката си и поискате прошка, детето се научава, че то също може да признае пред вас своите грешки и да поиска прошка, а не да ги крие.
Обаче в никакъв случай не толерирайте обиди на детето към родителя. Чувала съм деца на 4-5 години да наричат майка си „лоша“, „глупава“ и др. Родителят трябва да научи детето да изразява критиката и отрицателното си отношение възпитано и уважително.
- Разчитайте „езика на тялото“ на детето. Например, когато детето ви гледа в очите, то най-вероятно говори истината, макар че има и отлични артисти сред децата. Когато отклонява поглед гузно, най-вероятно крие нещо, освен ако няма изострен комплекс за малоценност. Така че, за да разчитаме добре езика на тялото на детето си, трябва да го познаваме наистина добре.
- Не предписвайте постоянно рецепти. Свръхзагрижените родители искат децата да правят точно каквото им казват, защото си мислят, че иначе те ще се провалят или ще пострадат. Но детето има нужда от личен опит, съответен на възрастта, за да придобие самостоятелност.
- Не се опитвайте винаги да бъдете прави. Въпреки че вашият опит е по-голям, детето също прави своите открития с дадения му от Бога уникален начин на мислене и може да изненада дори и вас с нещо, за което не сте се сетили. Моята дъщеря вече е голяма и има уникална дарба за вкусно готвене. Каквото и да правя, нейното винаги става по-вкусно. Затова не ме е срам често да се консултирам с нея за подправките и технологията на манджата.
- Учете детето да уважава личното пространство на другия. Колкото и да е важно да проявявате отзивчивост, има моменти, с които детето трябва да се научи да се съобразява: да не ви прекъсва, когато говорите по телефона; да изчака, когато правите нещо неотложно; да не повтаря безкрайно „мамо, мамо, мамо“, когато вижда, че сте заети с нещо важно. Имам една позната, чиито деца през пет минути викат за нещо, независимо дали говори по телефона, говори с човек, или прави нещо друго.
Обаче, когато родителят се освободи, трябва попита какъв е проблемът. Непременно трябва да внимавате да не забравяте това, за да не помисли детето, че не ви интересува. Така детето ще получи посланието, че наистина държите на него.
Проблемна ситуация
Дете №1: Мамо, мамо, Марти ме удари по ръката!
Дете №2: Не е вярно! Аз си играех с топката и тя просто тупна върху Мими!
Дете №1: Не е вярно, нарочно ме удари, за да не си играе с мен.
Дете №2: Не е вярно, ритахме с Анди и изобщо не беше нарочно.
Майката: Стига сте викали и двамата! Вечно се карате. Я отивайте да си играете, без да се карате. Отивайте да се разберете помежду си.
Как оценявате уменията на майката за изслушване и разрешаване на конфликти?
Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте фейсбук страницата ми „Психология за всеки ден“.
