Един човек от Ню Йорк, който умрял на 63 години без да е работил. Прекарал целия си живот в университета. Сдобил се с толкова много академични степени, че тяхното изписване след името му създавало впечатление на азбучен справочник.

Защо този човек прекарал целия си живот в университета? Когато бил дете, починал негов богат роднина, който го направил свой наследник. В завещанието

 пишело да му се дават достатъчно пари за издръжка, докато учи. Финансовата подкрепа трябвало да приключи тогава, когато той завърши обучението си.

Човекът приел условията на завещанието, но продължил да учи за неопределено време и така превърнал формалностите на завещанието в източник на постоянен доход за цял живот – нещо, което неговият благодетел не предполагал. За съжаление той прекарал хиляди часове в слушане на лекции и в четене на книги, но никога не „действал”. Трупал все повече знания, но не ги приложил на практика.

Това ми напомня думите на Яков: „Бъдете и изпълнители на Словото, а не само слушатели” (1:22). Ако четем Библията или слушаме поучения върху нея, но не прилагаме това, което сме научили, ние сме толкова безполезни, колкото е и този човек с неговата поредица от степени. Образованието му не било от практическа полза за никого. Слушането трябва да се съпровожда от действие.

„Бъдете и изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ Яков 1:22

ОТВАРЯЙТЕ БИБЛИЯТА С МОЛИТВА, ЧЕТЕТЕ Я С ВНИМАНИЕ, ПОКОРЯВАЙТЕ Й СЕ С РАДОСТ.