Смелост

Една жена протяга ръка за милостиня.

Тя е стара, самотна, отчаяна, грозна.

Една жена проси милост.

Тя е виждала хиляди хорски лица

да минават през нея.

Тя познава обидата от надменни сърца –

те черпят силата си от слабостта.

Тя чувства и бича на съжалението

на щастливи хора,

които хвърлят във душата ѝ трохи

от ситата трапеза.

И отминават

с чувство на изпълнен дълг.

Тя си спомня и жлъчта на насмешката

от доволни и злобни уста.

Хладът на безразличие смразява

самотния ѝ път.

Сред улици шумни и душни зловония,

през закътани в глуха забрава селца,

тя минава по хорските пътища

и узнава греха, пошлостта и страха.

Но жената не търси това.

Тя, единствена, има куража

да протегне ръка

и да стисне с треперещи от очакване пръсти

друга ръка.

Кой ще дръзне, обвит в ореол неизменен

на величествена самота,

да признае отчаяно

своята нужда

от капка милост

и топло докосване?

Кой от вас ще дари на жената

поне частица

от жива човешка душа?

Йорданка Дейчева, Плевен