СМИРЕНА И УСЪРДНА МОЛИТВА

„Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд; и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.“

 (Яков 5:17,18)

Важни уроци ни се представят чрез опитността на пророк Илия. Когато на планината Кармил той изговаря молитва за дъжд, вярата му е изпитана, но усърдно продължава да представя искането си пред Бога.

Слугата гледа, докато Илия се моли. Шест пъти той се връща от наблюдателния пост с вестта: „Нищо няма, нито облак, нито следа от дъжд“. Но пророкът не се обезсърчава. Продължава да изпитва своя живот, да види да не би да е проявил непочитане към Бога. Изследва сърцето си, смирява се все повече и повече (…). И когато стига до точката на отричане от себе си и се обляга здраво на Спасителя като единствена сила и правда, тогава отговорът идва. Слугата се появява и казва: „Ето, малък облак колкото човешка длан се издига от морето“ (3 Царе 18:44).

Имаме Бог, Чието ухо не е затворено за нашите молби; и ако опитаме Словото Му, Той ще възнагради нашата вяра. Спасителят желае нашите интереси да са втъкани в Неговите, и тогава може свободно да ни благослови; защото няма да приемем слава за себе си, когато дойде  благословението (…). Бог невинаги отговаря на молитвите ни от първия път; ако го направи, ще сметнем за даденост, че имаме право на всички благословения и заслуги, които е излял върху нас. Вместо да изпитваме сърцата си, за да видим да не би да се наслаждаваме на някой грях, ние ще станем нехайни и не ще осъзнаем своята зависимост от Него.

Пророк Илия се смирява дотам, че да не приема славата за себе си. Това е условието, при което Господ чува молитвите (…). Единствено Бог е достоен да бъде прославен.