СМИРЕНИЕ И БЛАГОГОВЕНИЕ

Едно дълбоко чувство на благоговение трябва да характеризира всички, които влизат в присъствието на Превъзвишения. В името на Исус ние можем да се приближим до Бога с увереност, но без високомерие и самонадеяност, като че ли сме на Неговото ниво. Има хора, които говорят на святия, велик, страшен Бог, “Който обитава в непристъпна виделина”, като че ли се отправят към един равен или също като към по-долен от себе си. Тези самонадеяни личности трябва да проумеят, че са в присъствието на Този, Когото серафимите почитат, и пред Когото ангелите закриват лицата си.

Господ бива твърде много лъган, като се поднасят  много молитви, които не са истински, твърде много безполезни, безсмислени просби, които отегчават ангелите и не са угодни на Бога.

Мнозина се молят много сухо, като че ли проповядват. Те се молят пред човеците, не пред Бога. Ако те, молейки се, наистина разбираха какво вършат, биха се ужасили от своята дързост, защото във форма на молитва те държат на Господа едно слово, като че ли Създателят на Вселената се нуждае от поучение по различни въпроси относно нещата, които стават в света. Всички такива молитви са като звънтяща мед, или дрънкащо звънче. В небето те се считат за нищо.

Молитвите, които се издигат към Бога и Му разкриват нашето окаянство, когато ние не се чувстваме такива, са лицемерни.

Повторението на установени обичайни фрази, без сърцето да копнее за Бога, не е нищо, освен излишното многословие на езичниците.