ХРИСТОС ЖИВЯ В СМИРЕНО ПОСЛУШАНИЕ

 “ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,”
(Евреи 5:8,9)

Христос, Господарят на вселената, беше един обикновен занаятчия. Той бе непризнат, пренебрегван и презиран. Но Той имаше Своето призвание и власт от най-висшата небесна сила – тази на Отец. Негови придружители бяха ангели, защото Христос вършеше волята на Отца Си както в направата на обикновената пейка така и в изцеляването и в чудесата, които вършеше с множествата. Той обаче криеше тази тайна от света. Исус никога не прикачи царствената си титла към Своето име, а живя според царския закон на Бога. Неговата работа трябваше да започне с освещаването на една най-обикновена професия сред занаятчиите, които с мъка изкарваха своя насъщен хляб. Ако Христос бе прекарал живота си сред великите и силните на деня, тогава светът на обикновените труженици щеше да бъде онеправдан и лишен от вдъхновението, което Господ възнамеряваше да даде в живота им.

Кротък и смирен бе Христовият живот. Той го избра, за да помогне на човешкия род. Исус не зае мястото Си върху трона, за да командва целия свят. Той остави царствената Си одежда и владетелската Си корона, за да стане един обикновен човек. Исус дори не взе върху Себе Си естеството на ангел. Службата му не бе свещеническа, според назначението от човеците. За човека бе невъзможно да разбере превъзвишеното положение на Христа, освен ако Святият Дух не разкриеше тази истина. Заради нас той облече Своята божественост в греховността на човека и слезе от небесния Си престол. Исус се отказа от чина си на Повелител на небесните войнства и заради нас стана сиромах, така щото чрез Неговата бедност да се обогатим всички. Така Той скри Своята слава в тялото на човек, за да може да докосне човека със Своята Божествена, преобразяваща сила…