СОКЪТ НА ЖИВАТА ЛОЗА

„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо“. /Йоан 15:5/

Защо сме толкова бавни в разбиране? Защо не се държим здраво за Исус и чрез вяра да приемаме от Него силата и съвършенството на Неговия характер, както лозовата пръчка приема сок от живата лоза? Трябва да гледаме на Исус и когато изкушенията се приближават към нас, да се изкачваме стъпка по стъпка в делото на превъзмогването им. Пребъдвайки в Христос, ставаме едно с Него. Тогава сме в безопасност, изцяло в безопасност срещу всички атаки на Сатана. Живеещият в душата Христос се открива в характера. Човек е нищо без Христос. Но ако Христос живее в нас, ще вършим Божите дела. Ще представяме Христос в нашия живот, ще говорим за Него, защото размишляваме върху Него. Ще израстваме в Христос до пълна зрялост на мъже и жени в духовно разбиране.

Всички, които приемат Христос чрез вяра стават едно с Него. Клонките не се привързват към лозата, не се присъединяват към нея по механичен начин чрез изкуствена закопчалка. Те са свързани към лозата, като стават част от нея. Те се хранят от корените на лозата. Така тези, които приемат Христос чрез вяра стават едно с Него в принцип и действие. Съединени са с Него и животът, който живеят е животът на Божия Син. Получават живота от Него, Който е живот.