Прилепите летят в пълна тъмнина без никаква трудност и имат много интересна навигационна система, за да правят това. Това е нещото, което ние наричаме “сонарна“ система , система според която формите на околните предмети биват определени спрямо ехото от звуковите вълни.

Един млад човек трудно би доловил звук с честото 20,000 трептения в секунда. Прилепът, надарен с тази специално конструирана “сонарна“ система, обаче може да използва звуци, имащи честота между 50,000 и 200,000 трептения в секунда. Той изпраща тези звуци във всички посоки 20 или 30 пъти в секунда. Ехото от звука е толкова силно, че прилепът не само разбира за съществуването на предмети на пътя му, но и определя местоположението на своята летяща плячка.