СПАСИТЕЛНАТА СИЛА НА ИСУС

„И Той ми рече: Достатъчно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.“

 (2 Кор.12:9)

Нашият скъпоценен Спасител ни кани да се присъединим към Него и да обединим своите слабости с Неговата сила, своето невежество с Неговата мъдрост, нашето недостойнство с Неговите заслуги.

Точната прецизност в спазването на Закона няма да бъде основание за влизането на никой човек в небесното царство.

Трябва да има новорождение, нов ум, чрез действието на Божия Дух, Който очиства живота и облагородява характера. Тази връзка с Бога прави човека годен за славното небесно царство. Нито едно човешко изобретение не може да изкупи грешната душа.

Нужна е действаща сила отвътре, нов живот отгоре, преди човекът да бъде променен от грях към святост. Тази сила е Христос. Единствено Неговата благодат може да пробуди безжизнените способности на душата и да я привлече към Бога и към светостта. Идеята, че е нужно само да се развие доброто, съществуващо в човешката природа, е фатална измама. „Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно“. (1Кор.2:14) За Христос е писано – „В Него бе животът и животът бе светлина на човеците“, „няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“. (Йоан 1:4; Деян.4:12)

Апостол Павел копнее за чистотата и правдата, които той самият е безпомощен да постигне. Затова извиква: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“. (Римл.7:24) Това е викът, който е излизал от обременените сърца по всички земи и във всички епохи. За тях има само един отговор: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света“. (Йоан 1:29)