СПОДЕЛЕНОТО ПРАВО

Веднъж двама монаси даоисти се разхождали из манастирската градина. Внезапно единият от тях зърнал на земята охлюв, тръгнал да пресича пътя им, и навреме спрял своя другар, който неволно щял да го стъпче. Навел се и вдигнал животинката.
-Виж, за малко не убихме този охлюв, а той също представлява някакъв живот и следователно има съдба, която му е отредено да следва. Затова трябва да живее и да продължи своите цикли на прераждане.

После внимателно върнал животинката в трева.
– Ти ум имаш ли! -възкликнал ядосано другият монах. – Спасявайки този глупав охлюв, ти излагаш на опасност всички марули, които нашият градинар отлежа с толкова усилия. За да спасиш какъв да е живот, ти съсипваш труда на един от нашите братя.

Двамата заспорили пред любопитния погледна трети монах, който случайно минавал наблизо. Понеже така и не постигнали съгласие, първият монах предложил:
-Хайде да разкажем на учителя, той е достатъчно мъдър, за да отсъди кой от нас има право.
Тръгнали двамата към учителя, последвал ги и техният събрат, силно заинтригуван от случая. Първият монах разказал, че е спасил охлюв и по този начин е предпазил един свещен живот, съдържащ хиляди други бъдещи или минали съществувания. Учителят го изслушал, поклатил глава и рекъл: -Точно така е трябвало да постъпиш. Добре си направил.
Вторият монах подскочил.
-Но как така? Хубаво ли е да спасиш охлюв, който унищожава марули и зеленчуци? Напротив, по-правилно е да го стъпчеш. По този начин опазваме нашата зеленчукова градина, благодарение на която всеки ден имаме чудесна храна.

Учителят го изслушал, поклатил глава и рекъл:
-Правилно. Точно така е трябвало да постъпиш. Прав си.
Третият монах, стоял дотогава мълчаливо, пристъпил напред.
-Но техните гледни точки са диаметрално противоположни! Как е възможно и двамата да са прави?

Мъдрият свещеник се загледал в третия събеседник, замислил се, поклатил глава и рекъл:
-Точно така. Ти също си прав.