СПОКОЕН ПРИСТАН В КРАЯ

На Своите деца, които пътуват през този бушуващ свят, небесният Баща предлага един спокоен пристан в края, но и един надежден кораб сега. Независимо колко силни или колко продължителни са ураганите на твоя живот, те ще утихнат в нозете на Спасителя. Ако се движиш в правилната посока – към Исус, – рано или късно ще преживееш това. Като Мария Магдалина, като беснуемия от Гадаринската земя, като разбойника на кръста. Като дванадесетте ученици, които плаваха със своя Учител през развълнуваното Галилейско езеро. “Бог никога не води чадата Си другояче, освен така, както те биха избрали да бъдат водени, ако можеха да видят края от началото и ако можеха да различат славата на целта, която изпълняват като Негови сътрудници.” /Елън Уайт, “Животът на Исус Христос, стр. 128/

От Деяния 27 глава всъщност научаваме три неща: онова, което Бог допуска /бури – изпитанията/; онова, което ни дарява /кораб – църквата/; и онова, което обещава /пристанище – спасението/. Прекрасно е, че навсякъде Той остава с нас, неотлъчно ни придружава – в бурята ни пази, в кораба ни води, в пристанището ни благославя и приветства с “добре дошли”.

,,Истинското лице на Лаодикия”   Издателство ,,Нов живот”