СПОРЕД КОЛИЧЕСТВОТО – ЕФЕКТЪТ

Знаем че ,,тухличките“ с които се изгражда чудната постройка на човешкото тяло са белтъчините. И не само тази е ролята им. Техните функции са много:

–              Хормонална – белтъците са в основата на ендокринните функции. Голяма част от хормоните са белтъци или полипептиди: инсулин, хипофизарни, тиреоидни и паратиреоидни хормони.

–              Каталитична – основен компонент на всички ензими – биокатализатори в обмяната.

–              Защитна – участват в изграждането на имунните тела.

–              Транспортна – свързват и транспортират кислорода в кръвта (хемоглобин), мастите (липопротеини), въглехидратите (глюкопротеини), металите (трансферини), витамини, хормони, лекарствени вещества.

–              Енергийна – част от белтъците се окисляват и се използват за задоволяване на енергийните нужди. Един грам белтъчини отделя 4 кал. енергия. При недостатъчен внос на въглехидрати и мазнини, използването на белтъците като източник на енергия значително се усилва.

–              Регулират отделянето на хормони свързани с апетита

Грелин – отделя се от стомашната стена, води до повишаване на апетита. При консумация предимно на белтъчна храна, грелин не се синтезира в стомаха в продължение на 6ч. Физическата активност води до нормализиране на завишения грелин.

Холецистокинин – отделя се от клетки в червата след консумация на протеини и полезни мазнини – води до понижаване на апетита.

Въпреки че по-често се прекалява с белтъчините, ако храната ни е предимно банички, пица и други тестени храни, както и макаронени изделия и сладкиши, е възможно да не задоволяваме нуждите на организма от аминокиселини.

При продължителен недостиг се наблюдават:

–              Значителни промени в органите и тъканите, които се възпроизвеждат най-интензивно – кръвотворна система, зародишна тъкан,  лигавицата на тънкото черво.

–              Нарушен синтез на имунните белтъчини.

–              Патологични промени в жлезите с вътрешна секреция и смущения във функцията им – полови, хипофиза, надбъбречни.

–              Ензимни смущения.

–              Нарушават се функциите на черния дроб – мастна дистрофия (стеатоза)

При излишък, особено от животински белтъци:

–              Претоварване на организма с пуринови продукти (органични веществава, сьдьржащи се в месните продукти, които се разграждат в черния дроб, при което се отделя пикочна киселина, която попада в кръвта и се отделя с бъбреците) – увреждане на функциите на бъбреците и черния дроб, сърдечно-съдовата и храносмилателната система, увреждане на ставите.

–              Метаболитна кето-ацидоза (състояние на повишена киселинност на кръвта и други телесни тъкани) – затруднено храносмилане,  извличане на калций от кости и зъби.

–              Задържане на жлъчка и дразнене на чревната лигавица, което е рисков фактор за рак на червата при продължително въздействие.

–              Натрупване на хомоцистеин от недостатъчно разграждане на метионина (вид  аминокиселина). Хомоцистеинът води до увреждане на кръвоносните съдове с последващо натрупване на холестеролни плаки на местата на лезиите и повишен риск от последващи съдови инциденти, като инфаркт или инсулт.

Ако приемаме оптимални количества белтъчини, можем да извлечем съществени ползи за здравето ни. Затова е важно да съобразяваме дневния си прием с приетите норми.

СЗО препоръчва 0,75 г дневно на килограм тегло. Според проф. Божидар Попов дневната норма варира от 0,8 до 1,4 на килограм тегло, според пола, възрастта и степента на натоварване. Както става ясно за човек с тегло 70 кг са достатъчни около 70 гр белтъчини за деня, а при възрастен човек с умерено натоварване са достатъчни и по-малки количества.

Д-р Веска Войчева