СРЕД ПРИМКИ – ЧАСТ 3

Докато се люшкаха така между съмнение и вяра, Исус разбра мислите им и им отговори: “И Мене познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.” Те твърдяха, че имат познание за произхода на Христос, но всъщност бяха крайно невежи в това отношение. Ако бяха живели в съгласие с Божията воля, щяха да познаят Сина Му, когато се представи пред тях. Слушателите не можеха да не разберат думите на Христос. А те явно бяха повторение на твърдението пред Синедриона преди няколко месеца, когато заяви, че е Божи Син. Тъй като управниците тогава се опитваха да предизвикат смъртта Му, сега търсеха да Го хванат. Но бяха възпрени от невидима сила, която парализира яростта им, като им каза: “Дотук! Повече не!” Мнозина от народа вярваха в Исус. Те казваха: “Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?” Водачите на фарисеите, следящи с нетърпение развитието на събитията, доловиха симпатията на множеството. Те побързаха да отидат при главните свещеници и изложиха плановете си за Неговото арестуване. Уговориха се обаче да Го хванат, когато е сам, защото не смееха да Го заловят в присъствието на народа. Исус отново показа, че чете намеренията им. “Още малко време съм с вас – каза Той – и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил. Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете!” Скоро Той щеше да намери безопасност извън тяхното презрение и омраза. Щеше да възлезе при Отец, да бъде отново обожаван от ангелите; там убийците Му нямаше да дойдат никога. Подсмихвайки се, равините казаха: “Къде ще отиде Тоя, та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?” Едва ли тези дребнави хора си представяха, че с подигравателните си думи описваха мисията на Христос! Цял ден Той бе простирал ръцете Си към непослушни и отричащи хора, намерен бе от ония, които не Го търсеха; изявен бе сред хора, които не призоваваха името Му ( виж Римл. 10:20,21). Много от убедените, че Исус бе Божи Син, бяха заблудени от фалшивите твърдения на свещеници и равини. Тези учители бяха повтаряли с най-голям ефект пророчествата, че Месия “ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред старейшините Си със слава”, че “Той ще владее от море до море и от Ефрат до краищата на земята” (Исая 24:23; Пс. 72:8). Те направиха презрителни сравнения между изобразената тук слава и скромния вид на Исус. Пророческите думи бяха изопачени така, че да бъдат разбрани погрешно. Ако хората бяха изследвали искрено словото за себе си, нямаше да се заблудят. Шестдесет и първата глава от Исая свидетелства, че Христос ще върши точно делата, които извърши. Глава петдесет и трета разкрива отхвърлянето на Исус и страданията Му в света. А глава петдесет и девета описва характера на свещениците и равините. Бог не принуждава хората да се откажат от своето неверие. Пред тях са светлината и тъмнината, истината и заблудата. Те трябва сами да решат кое да приемат. Човешкият ум е надарен със способност да отделя правото от погрешното. Бог е планирал човек да не се ръководи от моментни впечатления, а от тежестта на доказателствата, като внимателно сравнява Писанията текст с текст. Ако евреите, макар и водени от предразсъдъците си, бяха сравнили писаното пророчество с фактите, характеризиращи живота на Исус, щяха да вникнат в прекрасната хармония между пророчествата и изпълнението им в живота и службата на скромния Галилеянин.