Свещениците и управниците продължиха да кроят планове за арестуването на Исус. Твърдеше се, че ако Той бъде оставен на свобода, ще отвлече народа от установените водачи и единственият безопасен начин бе да бъде смълчан незабавно. В разгара на обсъждането те бяха внезапно изпитани. Никодим попита: “Нашият закон осъжда ли човек, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?” В залата настъпи тишина. Думите на Никодим стигнаха до съвестта на всеки присъстващ. Не можеха да осъдят човека, без да го изслушат. Но не само поради тази причина млъкнаха надменните управници, впили погледите си в този, който се бе осмелил да говори в полза на справедливостта. Те бяха озадачени и огорчени, че един от тях е бил така дълбоко впечатлен от Исусовия характер, че говори в Негова защита. Идвайки на себе си след изненадата, се обърнаха към Никодим с остър сарказъм: “Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.” Но в резултат от протеста разискванията на съвета прекъснаха. Управниците не можаха да осъществят намерението си да осъдят Исус, без да Го изслушат. Временно победени, “всеки отиде у дома си. А Исус отиде на Елеонския хълм”. От вълнението и смущението в града, от нетърпеливите тълпи и коварните равини Исус се върна към спокойствието на Елеонския хълм, където можеше да бъде сам с Бога. Но в ранната утрин отиде отново в храма и като се събра народ около Него, започна да поучава. Скоро бе прекъснат. Група фарисеи се приближи, влачейки обхваната от ужас жена. С груби гласове, един през друг те я обвиняваха в престъпване на седмата заповед. Като я изтласкаха до Исус, Му казаха с лицемерно уважение: “А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?” Престорената им почит към Него прикриваше дълбоко стаен заговор за погубването Му. Бяха се вкопчили във възможността да Го осъдят. Смятаха, че каквото и да реши, ще намерят причина да Го обвинят. Ако оправдаеше жената, можеше да Го обвинят в презрение към Мойсеевия закон. Ако заявеше, че тя заслужава смърт, можеше да Го обвинят пред римляните като човек, който си присвоява власт, принадлежаща само на тях. Исус обхвана картината с един поглед – треперещата жертва, покрусена от срам, жестоките лица на уважаваните мъже, лишени от капчица човешка милост. Съвършено чистият Му дух се отврати от тази гледка. Той съзнаваше добре с каква цел бе представен случаят пред Него. Четеше в сърцето и познаваше характера и живота на всеки един от присъстващите. Самите представящи се за пазители на справедливостта бяха въвели жертвата си в грях, за да поставят примка на Исус. Като не даде да се разбере, че е чул въпроса им, Той се наведе и вперил очи надолу, започна да пише по земята. Нетърпеливи от Неговото бавене и видимо безразличие, обвинителите пристъпиха, настоявайки за отговор. Но като проследиха погледа на Исус, насочен към земята пред Него, изразът на лицата им се промени. Там бяха изписани нечестните тайни на техния живот. Хората, стоящи по-назад, видяха, че настана внезапна промяна и се устремиха напред да видят какво бе това, което те гледаха така сепнато и засрамено.