СТОЙНОСТТА НА ПОСТОЯННАТА МОЛИТВА

Чрез две притчи Исус Христос показа как да постоянстваме в молитвата и как да се молим за нуждаещите около нас. (Лука 18:1-14)

“Каза им една притча как трябва всякога да се молят, и да не отслабват, думайки: “В някои си град имаше един съдия, които от Бога не се боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога несе боя и човеците на зачитам, пак понеже тая вдовица ми досажда, ще и отдам правото, да не би да ме умори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.”

Христос изразява тук една добре подчертана разлика между този съдия и Бога. Съдията отдава правото на тази жена само за да осигури собственото си спокойствие, поради чист егоизъм. Той не изпитва към нея нито милост, нито състрадание; нейните проблеми съвсем не го засягат. А колко разумно е поведението на Бога по отношение на тези, които Го търсят. С безкрайно съчувствие Той дава ухо на виковете на нуждаещите се и, на тези, които са в беда.

“И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: Приятелю, дай ми назаем три хляба понеже един мои приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него: и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой, вратата е вече заключена и децата ми са с мене на легло, не мога да стана да ти дам. Казвам ви; че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото му трябва. И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерете, хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, които иска получава, който търси намира, и на този който хлопа ще се отвори”. (Лука 11.5 10)

В притчата, този който се моли за хлябовете, бива отблъснат неколкократно, но не се оставя да бъде върнат. Същото се случва и с нашите молитви – те не биват изпълнени винаги или веднага, но Христос ни учи да не спираме да се молим. Молитвата не е предназначена да извърши някаква промяна в чувствата на Бога. Тя има значението да постави нас в съгласие с Бога. Когато Му отправяме някоя молба, Бог може да вижда необходимостта да вникнем по-дълбоко в себе си и да ни накара да се покаем за някой грях. Това е съображението, поради което Той ни прекарва през изпитания и трудности. Той ни смирява, за да ни помогне да разберем това, което затруднява действието на Св. Дух в нас.

Бог не казва: “Искайте веднъж и ще получите”, но ни поканва да искаме, да постоянстваме в молитвата, без да се отегчаваме. Постоянстването в молитвата развива повече настойчивост в просителя и му вдъхва по-силно желание да получи това, за което се моли.

Нашите молитви трябва да бъдат така настойчиви и постоянни, както тази на приятеля, лишен от хляб, който дошъл посред нощ да иска от своя съсед. По-голямо ще бъде усърдието ни и по-сериозни настояванията ни, по-тясно ще бъде и общението ни с Христос.