СТОМАШЕН БАСКЕТБОЛ

– Не съм го виждал никъде.

Когато тези думи излизаха от устата на Сами Тан, той вече съжаляваше за тях. Той знаеше, къде беше чадъра на баба му.

– Сигурна съм, че го оставих в шкафа в хола – си каза бабата – Но него го няма там. Е, може би дядото го е взел!

Сами изчака, докато тя се прибра в стаята си. След това той изтича до задния вход. Чадърът стоеше точно там, където го беше оставил.

“Да играеш тук в дъжда с чадъра на баба е много смешно, си мислеше той, но ще трябва да го сложа обратно в шкафа. И ще трябва да я попитам първо.”

Не след дълго, Сами почука на вратата на бабината спалня.

– Видях чадъра ти до входната врата – й викна той.

– Благодаря ти, Сами!

За минута Сами се почувства добре.

“Няма да ми стане нищо само заради това, че използвах чадъра на баба без позволение” – си помисли той с усмивка. Но усмивката му не трая дълго. Той почувства стомаха си особено, сякаш някой дриблираше с баскетболна топка вътре. Тази нощ, Сами слушаше, как дядо му четеше за Яков и Исав. “Лъжите, които Яков произнесе, за да придобие специално благоволение, не му донесоха много щастие. Изговарянето на лъжи никога не носи нещо хубаво. То може да ви задържи далеч от неприятност само за малко време, но рано или късно, ти ще съжалиш, че не си казал истината”.

– Не ми харесва, когато лъжа – реши Сами преди да отиде да спи. Няма да правя това никога повече.

Първото нещо, което Сами чу, когато отиде на училище на другия ден, беше Пит да го вика по име.

– Хей, Сами, довърши ли ми плаката по естествознание?

“О, не – си помисли Сами – забравих!”

– Разбира се – каза той. Беше много лесно, но през целия път до чина си Сами чувстваше игра на баскетбол в корема си.

“Аз не ще лъжа повече – си промърмори той. Е, ще довърша този плакат по време на четенето. И след това никога повече няма да лъжа за това.

Докато другите тихо четяха, Сами постави учебника си изправен на чина и започна да оцветява зад него. Той тъкмо привършваше оцветяването на листата на последното дърво, когато Мисис Петърсън се изправи.

“Деца, Вие работихте усърдно тази сутрин. Докато аз работя извънредно с трето отделение, вие може да направите по-рано малка почивка.

Четвърто отделение започна да шушука и затваря шумно учебниците си.

Госпожа Петерсън си вдигна ръката.

“Тишина, моля. Вие може да се строите, за да излезете навън, само ако сте приключили с четенето.

И Сами си затвори учебника.

“Не искам някой да си помисли, че не съм свършил четенето” – си помисли той.

И той се нареди, за да излезе. “Ще го довърша по време на часа по математика”.

След няколко минути игра на кикбол, Сами забрави за това чувство в корема си. Той забрави за това, докато те се върнаха в клас и госпожа Петерсън започна да им задава въпроси върху учебника по четене.

– Сами, защо Г-н Абернати в разказа даде кучето си?

Сякаш някой дриблираше с баскетболна топка много бързо в стомаха му.

– Аз… ъ… не си спомням.

Госпожа Петерсън си затвори очите.

– Ти отиде да почиваш по-рано, така че аз съм сигурна, че си привършил четенето. Нали?

Лицето на Сами стана червено.

– Ами… някакси го прочетох.

– … Някак си?

Главата на Сами се строполи върху чина и той смутолеви – Не го прочетох.

Госпожа Петерсън поклати глава.

– Мария, защо Г-н Абернати си даде кучето?

Урокът продължи, а Сами не помръдваше.

“Защо не мога да спра да лъжа?” – се питаше той. “Наистина ли съм лош човек?”

Не след дълго той чу думите, които очакваше.

– Сами – каза г-жа Петерсън – би ли дошъл до катедрата ми?

Той се повлачи към предната врата.

– Съжалявам, че не си прочетох разказа – каза той, преди г-жа Петерсън да може да каже нещо.

– Аз също – се съгласи г-жа Петерсън – Но аз съжалявам и за това, че ти ме излъга.

– Аз всъщност не ви излъгах… – започна Сами. И след това спря. – Мисля, че го направих. Вие повярвахте, че съм привършил с четенето.

Тя добави:

– Аз ти се доверих. Ти си добър ученик Сами. И добър човек. Как мога да продължа да ти се доверявам, като не зная дали казваш истината или лъжеш?

Сами чувстваше стомаха си зле през целия ден. Той не се чувстваше добре и следващата сутрин. Сами слушаше, как Госпожа Шуъ предаваше урока, но той вече знаеше, че лъжата донасяше неприятности.

– Когато Яков и майка му излъгаха Исак – каза г-жа Шуъ – те мислеха, че ще оправят проблемите. Но те ги задълбочиха.

“Аз зная как става това” си каза Сами наум.

“Аз си мислех, че ликвидирам проблема с плаката по естествознание, но го направих по-голям като излязох по-рано да почивам. Аз току-що си пожелах да спра да лъжа.”

Госпожа Шуъ все още говореше.

– От тъжната история на Яков ние можем да научим, какво носи лъжата. Но не сме продължили да бъдем искрени.”

Сами видя Крис, Дий-Дий и Джени да кимат с глави. Какво знаят те? – се чудеше той.

Той тъкмо щеше да си вдигне ръката, когато г-жа Шуъ продължи да говори.

– С Божията помощ ние можем да изберем винаги да говорим истината!

Г-жа Шуъ продължи да говори за Яков и Исав, но нещо промуши главата на Сами.

“Аз не помолих Бог да ми помогне да спра да лъжа” си помисли той…Ами, ще го направя сега. Боже, моля те, помогни ми да стана един, който винаги да говори истината”.

На следващия ден, Сами лежеше в леглото си, опитвайки се да не си почисти стаята, когато телефона звънна.

– Аз ще вдигна! – изкрещя той, докато тичаше към хола.

– Ало! О, здрасти Крис. Наистина ли? Почакай да попитам!

Той постави ръката си на слушалката и извика:

– Бабо, мога ли да отида с Крис в парка?

Баба му се появи на вратата.

– Да, можеш. Почисти си стаята, нали?

Сами кимна, преди да помисли. Баскетбола започна в стомаха му. Изведнъж той спря да кима и поклати глава.

– Не, не съм. Но мога да свърша преди Крис и другите да дойдат тук, ако работя усърдно.

Тя се усмихна и кимна :

– О’ кей.

Дрехи и играчки хвърчаха навсякъде в стаята на Сами в следващите няколко минути.