Слугата на стотника беше парализиран и лежеше на смъртно легло. Римските слуги бяха роби, купувани и продавани по пазарите, и към тях се отнасяха грубо и жестоко. Стотникът обаче беше нежно привързан към своя слуга и желаеше неговото оздравяване. Вярваше, че Исус може да го излекува. Не беше виждал Спасителя, но разказите, които чуваше, му вдъхнаха доверие. Въпреки законничеството на евреите, този римлянин бе убеден, че тяхната религия е по-възвишена от неговата. Вече бе успял да премахне бариерите на национални предразсъдъци и гордост, които разделяха завоевателите от завоюваните народи. Беше показал уважение към службата за Бога и добро отношение към евреите като Негови поклонници. В Христовото учение, представено му от други хора, той откри именно това, което задоволява нуждите на душата. Цялата му духовна същност откликна на думите на Спасителя. Стотникът обаче се чувстваше недостоен да дойде в близост с Исус и затова помоли еврейските старейшини да отправят молба за оздравяването на слугата му. Те познаваха великия Учител и сигурно можеха да се отнесат към Него така, че да спечелят благоразположението Му, мислеше си стотникът. Когато Исус влезе в Капернаум, беше посрещнат от делегация на старейшините, които Му разказаха за желанието на стотника. Настояваха с думите: “Той заслужава да му сториш това, защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.” Исус незабавно тръгна за дома на офицера, но не можеше да върви бързо поради натиска на множеството. Новината за идването Му стигна преди Него и стотникът, показвайки неувереност в себе си, изпрати послание: “Господи, не си прави труд, защото не съм достоен човек да влезеш под стряхата ми.” Но Спасителят продължи да върви и стотникът, осмелявайки се най-накрая да застане пред Него, довърши своето послание: “Затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави”. “Както аз представям Римската власт и моите войници признават властта ми за неоспорима, така Ти представяш властта на безкрайния Бог и всички създания се подчиняват на Твоето слово. Ти можеш да заповядаш на болестта да си отиде и тя ще се подчини. Ти можеш да извикаш Твоите небесни вестители и те ще предадат лечебна сила. Изговори само една дума и слугата ми ще бъде излекуван.” “Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: “Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.” А на стотника каза: “Както си повярвал, така нека ти бъде.” “И слугата оздравя в същия час.” Еврейските старейшини, които препоръчаха стотника на Христос, бяха показали, че никак не им е близък духът на евангелието. Не признаваха, че нашата голяма нужда е нещо достатъчно, за да поискаме милост от Бога. В своето самодоволство те препоръчаха стотника поради услугите, които е правил на “нашия народ”. Стотникът обаче каза за себе си: “Не съм достоен.” Сърцето му беше докоснато от Христовата благодат. Той видя собствената си незначителност и все пак не се поколеба да помоли за помощ. Не се надяваше на своята доброта; единственият му довод беше голямата нужда. Вярата му се хвана здраво за Христос и за Неговия истински характер. Той не повярва в Него просто като в чудотворец, а като в Приятел и Спасител на човечеството. Само така може всеки грешник да дойде при Христос. “Не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост” (Тит 3:5). Когато Сатана ти каже, че си грешник и няма надежда да получиш благословение от Бога, кажи му, че Христос дойде на света, за да спаси грешниците. Ние нямаме нищо, с което да се препоръчаме пред Бога, но молбата, която можем да издигаме сега и винаги занапред, е нашето крайно безпомощно състояние, водещо до необходимост от Неговата изкупителна сила. Отхвърляйки каквото и да е себеупование, ние можем да погледнем към кръста на Голгота и да кажем: “Откуп в ръката си не нося; до кръста Твой аз милост прося.” Стих от известна протестантска песен в Америка – б. пр. Евреите бяха учени от детските си години за делото на Месия. Те притежаваха боговдъхновените предсказания на патриарси и пророци и символичното учение на жертвената система. Но пренебрегнаха светлината и сега не виждаха нищо привлекателно в Исус. Що се отнася до стотника, роден в езичество, образован в идолопоклонството на имперския Рим, на пръв поглед лишен от достъп до духовен живот поради образованието си и заобикалящата го действителност, дори изолиран от фанатизма на евреите и презрението на сънародниците си към израилевия народ – именно този човек съзря истината, за която Авраамовите чада бяха заслепени. Той не изчака, за да види дали самите евреи ще приемат Този, Който твърдеше, че е техен Месия.