СТРАДАНИЕТО  НЕ Е БОЖИЙ ЗАМИСЪЛ

Да се проповядва, че „страданието е свято”, че то е „най-сигурният път към Бога”, е просто библейски невярно. Както Библията категорично твърди и както в тази книга неведнъж беше подчертано, страданието не е Божий замисъл, нито Негова цел. Превръщането му в идеология противоречи на християнската теология по принцип. Един Бог на любовта не може да поиска страданието на когото и да е, освен по силата на своята свободна и суверенна воля да реши Той самият да пострада за Своите творения (така и направи).

Разбира се, желанието да се избегне страданието е естествено и разумно. Това означава, че ние можем да използваме всички възможности (без да включваме компромисите с правдата и прибягването до съмнителни маневри), за да намерим по-безболезнена алтернатива. Христос също правеше това, ако цената не беше непослушание към волята на Отец.

Да се вярва, че страданието само по себе си има освещаваща сила, е илюзия. То има стойност единствено на фона на доверието в Бога. Спасението е плод на вяра в Бога, а не резултат от вършене на някакви дела, били те и свързани със стоическо понасяне на страдания. Подобно мислене е не само небиблейско, но и противоестествено.

Да вярваме в страданието, това е проява на гордост. Излиза така, че понеже сме достатъчно силни и духовни, можем „да се справим” с него. Но да понасяме страданията с искрена вяра в Божиите възможности и провидение, това е смирение. Смирението ни помага да приемем мисълта, че страданието е продукт на злото, което е навсякъде около нас, но също така и вътре в нас. Тогава Божията благодат ни дава сила да носим болката със съзнанието, че в това се крие някакво благословение или за нас, или за някого другиго, или и двете заедно. А над всичко друго, достойното ни държание в тези моменти е мощна прослава на Бога и съдействие на Неговия Спасителен план.

,,Господи дължиш ми обяснение” – 275 стр