СТРАХОВЕ

Лаура влачи със себе си от много години голяма торба, пълна със страхове. Понякога нощем, когато не може да заспи, всичките й страхове излизат от торбата, набъбват, растат и запълват съзнанието й.

Има абсурдни страхове, които дълбоко я тревожат. Страхът, че околните ще чуят мислите й. Страхът, че няма отново да съмне. Страхът, че една от бръчките ще пресече цялото й лице. Страхът, че ключът й ще престане да отваря вратата за вкъщи. Страхът, че ще предаде себе си, че ще назове всичко, от което се бои, и ще я сметнат за луда; както и страхът, че няма да може да каже нищо, защото всичко й се струва крехко и нестабилно. Лаура се бои, че страховете й ще я задушат, а думите ще я убият.

В торбата й има и истински страхове : страхът, че не знае коя е и опасението да го узнае; страхът от самотата и опасението да живее с някого; страхът от чуждите погледи и опасението, че ще престанат да я гледат; страхът да мечтае и опасението от пустотата, ако позволи на мечтите си да умрат; страхът да рискува и опасението, че ще престане да опитва; страхът да обича и паниката да допусне да бъде обичана; страхът от живота и ужасът от смъртта.

Когато страховете й излязат от торбата, Лаура не знае какво да прави и се вкопчва в най – абсурдните, за да не се изправи пред истинските.

“Животът е приказка”