“СТРАХУВАМ СЕ”
В училището на Кайл и Кристи дойде нов ученик. Той беше записан в техния клас. Клай беше много добър по математика и естествознание, но когато дойдеше английския език, той се чувстваше като изгубен.
“Аз живях в чужди страни, защото татко е в армията” разказваше той на близнаците, които го харесаха и го молеха да се включи в игрите по време на ваканцията.
“Дори мислите си изричаме на английски език, винаги съм мразил това. Страхувам се, че ако не настъпи някакво подобрение, няма да премина в по-горен клас.”
“Това ще бъде ужасно” прошепна Кайл на Кристи, когато техния нов приятел отиде към личното си шкафче .“ Бих желал да помогнем на Клай.“
Кристи си мислеше за плаката в нейната стая: “Какво би направил Исус, ако беше на мое място”. Тя си мислеше колко лошо щеше да се чувства Клай, ако не премине с другите от класа. И се чувстваше безпомощна.
“Исус казваше много пъти, че ние трябва да помагаме на другите” – напомни и Кайл.
“Няма ли някакъв начин, по който да помогнем? Ти трябва да му помогнеш, мисля. Ти получаваш само шестици по английски език и дори когато ми помагаш да разбера нещата, всичко, което мога да получа е 5-.”
Едно малко звънче, прозвъня в мозъка на Кристи.
“Кайл, това е!”
“Кое е това?” – учуди се той.
“Ами, аз съм ти помагала по английски език. Защо да не мога да помогна на Клай? – Тя се почувства окрилена от тази идея – Нямам предвид да му правя домашните или да пиша съчиненията или нещо такова, но поне мога да му преглеждам работите и да му показвам къде има нужда от промяна.”
“Същото, което правеше за мен” – тъмните очички на Кайл просветнаха.
“Мислиш ли, че учителката ще одобри това? А мама и татко? А родителите на Клай?”
“Съществува само един начин да разберем това!”
Кристи тръгна бързо към класната стая, а Кайл вървеше след нея. Учителката по английски език стоеше на масата и поправяше контролни.
“Добре ли ще е ако помогна на Клай по английски език така, че той да може да учи по-лесно и да премине в по-горен клас?” – попита Кристи.
“Разбира се. Това е чудесна идея! – учителката остави химикала – Знаете ли, аз вярвам, че най-големия проблем на Клай е, че той мисли, че не може да свърши работата добре. Той е добър по повечето предмети, значи може да учи. Той просто е затруднен по английски език. Добра идея Кристи!”
Не се изискваше много време да се обясни на семейство Търнърс, а след това и на родителите на Клай, че Кристи иска да помогне на Клай. Всеки ден след училище, Клай се връщаше в къщи с Кайл и Кристи. Тя не им позволяваше да се лигавят.
“Ще отделим време за ядене на плодове” – важно се произнесе тя. След това може да си пишеш домашните Кайл, а ние с Клай ще бъдем заети.”
Кристи откри, че учителката им беше права. Клай имаше навика да мисли, че не може да се справи с английския език, дотолкова, че наистина не можеше. Първото нещо, което тя направи бе, да му покаже стиха в Библията, който казва “За всичко имам сила чрез оня, който ме подкрепява” (Фил. 4:13).
“Ти обичаш Исуса и знаеш, че Той ще ти помогне, нали?” – попита тя Клай.
“Да, но аз никога не съм мислил, че Него го е грижа толкова много за оценките ми по английски език” – въздъхна Клай и забарабани с молива по тетрадката си.
“Хей, Него го е грижа за всяко нещо, за което нас ни е грижа и Той желае най-доброто за нас.”
Клай остави молива.
“Значи, ако аз не науча английския език, Исус ще съжалява?”
“Разбира се, но ти ще го научиш, ако наистина опиташ” – му каза Кристи.
Клай работи усърдно. Няколко дни по-късно той гордо показа домашната си работа на Кристи, която му помогна да види местата, които трябваше да промени. Когато върнаха домашните с голямо червено “4” и “Голям напредък” написано хоризонтално всички се чувстваха горди. Учителката беше написала също “Продължавай да работиш добре”. Това направи Клай по-уверен и той продължи да получава оценка 5, след това 5+ и даже едно 6-.
Един ден той изтича надолу по коридора и видя близнаците.
“Отгатнете? Учителката разговаря с мен и каза, че наистина е доволна от моята работа и … – той направи пауза и ухилена физиономия – преминавам в по-горен клас!”
“Това е чудесно!” – извикаха близнаците.
“Благодарение на теб Кристи” – каза Клай.
Тя си мислеше за онези дни, в които тя работеше усърдно с Клай, а би желала да е вън, вместо там. След това погледна към щастливото му лице.
“Заслужаваше си” – каза тя и знаеше, че това наистина е така.
