СТРЕЛАТА НА СМЪРТТА

“О, да бяха мъдри, да разбират това, да осмисляха сетнината си! ” (Втор.32:29)

Господ „не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада“. (Пл.Ер.3:33) „Както баща жали чедата си, така Господ жали онези, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Пс.103:13,14) Познава сърцето ни, защото прочита тайните на всяка душа. Знае края от началото. Мнозина ще заспят, преди огненото изпитание на времето на скръбта да е дошло в света.

Ако Исус, Изкупителят на света, се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39), колко по-подходящо е за смъртните човеци да се предадат по същия начин на мъдростта и волята на Бога.

Тук имаме съвсем кратък жизнен път и не знаем колко скоро стрелата на смъртта ще застигне сърцето ни. Не знаем колко скоро можем да бъдем извикани да напуснем света и всички негови реалности. Вечността се простира пред нас. Завесата скоро ще се вдигне. Още няколко кратки години и за всички живи в момента ще дойде присъдата: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда (…) и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят“. (Откр.22:11)

Готови ли сме? Познаваме ли добре Бога, Господаря на небето, Законодателя? Познаваме ли Исус Христос, Когото Той е изпратил в света като Свой Представител? Когато житейският ни път приключи, ще бъдем ли способни да кажем като Христос, нашия Пример:

„Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша (…) Изявих името Ти на човеците“. (Йоан 17:4-6)

Божиите ангели се стремят да ни отделят от самите нас и от земните неща. Нека не е напразен трудът им!