СЪБАРЯНЕ НА ПРЕГРАДИ – ЧАСТ 1

 

“И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни. И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.” – (Матей 15:21-28)
——————————————-
След срещата с фарисеите Исус напусна Капернаум и като мина през Галилея, се отправи към хълмистата страна на финикийската граница. На запад в равнината долу Той виждаше разположени двата древни града Тир и Сидон с техните езически храмове, великолепни палати, търговски центрове и пристанища, пълни с всякакви плавателни съдове. Зад тях се простираше синята шир на Средиземно море, през което апостолите на евангелието щяха да пренесат своите радостни вести до центровете на великата световна империя. Но времето за това още не бе дошло. Задачата, която сега Му предстоеше, бе да подготви учениците Си за тяхната мисия. Исус се надяваше да намери в тази област желаното уединение, което не се намери във Витсаида. Все пак това не беше единствената цел, с която отиваше там. “И ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.” Жителите на тази област бяха от древната ханаанска раса. Като идолопоклонници, те бяха презирани и мразени от евреите. Към тях принадлежеше жената, която сега се представи на Исус. Тя бе езичница и следователно лишена от привилегиите, на които евреите се радваха всеки ден. Между финикийците живееха и много евреи, така че вестта за Христовите дела беше проникнала и в тази област. Някои бяха слушали вече Негови слова и бяха свидетели на чудните Му дела. И тази жена бе чула за пророка, който лекувал всякакви болести. Като чу за силата Му, в сърцето – бликна надежда. Подтиквана от майчината любов, тя реши да представи на Исус случая на дъщеря си. Имаше твърдото намерение да Му изплаче болката си. Той трябваше да излекува нейното дете! Бе потърсила помощ от езическите богове, но не бе получила никакво облекчение, затова от време на време бе изкушена да помисли: какво ли би могъл този еврейски учител да направи за мен? Но до нея бе достигнала вестта, че Исус лекува всякакъв вид болести, независимо дали идващите при Него са богати или сиромаси. И реши твърдо да не изпусне единствената си надежда. Христос познаваше състоянието на жената. Той знаеше, че тя желае силно да Го види, затова сам застана на пътя -. Помагайки – в скръбта, щеше да даде жив урок на учениците Си. За това ги бе завел в тази област. Желаеше да ги запознае с невежеството, ширещо се в градовете и селата, съседни на израилевата земя. Израилтяните – народът, на който бе дадена всяка възможност да разбере истината, не знаеха нищо за нуждите на заобикалящите ги хора и не правеха нищо за да помогнат на намиращите се в тъмнина души. Разделящата стена, издигната от еврейската гордост, не позволяваше и на учениците дори да съчувстват на езическия свят. Преградите обаче трябваше да се съборят. Христос не отговори веднага на молбата на жената. Той прие тази представителка на презряната раса така, както евреите биха я приели. Искаше учениците Му да видят картинно студенината и безсърдечието, с които евреите се отнасяха в такива случаи. И удовлетворявайки след това молбата на жената, щеше да им даде пример как да постъпват към такива страдащи. Макар че Исус не – отговори, жената не загуби вярата си. Отмина я, сякаш не я чува, но тя тръгна подир Него, продължавайки да Го моли. Отегчени от нейната настойчивост, учениците замолиха Исус да я отстрани. Те видяха, че Учителят им се отнася към нея безразлично и помислиха, че одобрява еврейския предразсъдък към ханаанците. Но Спасителят, на Когото се молеше жената, беше състрадателен и в отговор на желанието на учениците Си Исус каза: “Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.” Макар да изглеждаше, че отговорът е в съгласие с еврейския предразсъдък, той всъщност съдържаше упрек към учениците, който те по-късно разбраха и който им напомняше често казваното им – че е дошъл на света, за да спаси всички, които биха Го приели. Жената замоли още по-настоятелно. Тя коленичи пред нозете на Христос и извика: “Господи, помогни ми!” Исус, все още отблъскващ привидно нейната молба според безмилостните предразсъдъци на евреите, отговори: “Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.” Това всъщност означаваше, че не бе справедливо благословенията, предназначени за Божия избран народ, да се даряват на странници и чужденци на Израил. Отговорът би обезсърчил всеки не толкова усърден просител. Но жената осъзна, че сега е нейната възможност. Под привидния отказ на Исус тя съзираше състрадание, което не можеше да се прикрие. “Така, Господи – отговори тя, – но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.” Докато децата на семейството ядат на бащината трапеза, кучетата не остават гладни. Те имат право на трохите, които падат от богато наредената маса. По същия начин, докато за Израил бяха определени много благословения, нямаше ли и за нея едно благословение? Щом е смятана за куче, няма ли и тя правото на една троха от Неговото изобилие?