СЪБАРЯНЕ НА ПРЕГРАДИ – ЧАСТ 2

Исус бе напуснал току-що Своето работно поле, понеже книжниците и фарисеите търсеха начин да Го убият. Те роптаеха и се оплакваха. Подхранваха неверие и злоба и отказваха да приемат така щедро предлаганото им спасение. Тук обаче Христос среща жена от една нещастна и презряна нация, необлагодетелствана от светлината на Божието слово, но която въпреки това се поддава веднага на Божественото влияние на Христос и вярва напълно, че Той може да изпълни молбата -. Моли да – се дадат трохите, които падат от трапезата на Господаря. Щом като има привилегията да бъде куче, съгласна е да се отнесат с нея като с куче. Няма национална или религиозна гордост или предразсъдъци, които да повлияят на поведението й и незабавно признава Христос за Изкупител и за способен да извърши всичко, каквото би поискала от Него. Спасителят е задоволен. Той бе изпитал вярата – в Него. С поведението Си към жената Исус показа, че тази, която бе смятана за отхвърлена от Израил, не е вече чужденка, а дете от Божието семейство. И като дете има правото да участва в даровете на Отца. Сега Христос изпълнява молбата й и завършва урока за учениците. Поглеждайки я със състрадание и любов, Той казва: “О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието ти!” В същия час дъщеря – оздравя. Демонът не я измъчваше повече. Жената си отиде, признавайки Спасителя и щастлива, че на молитвата – е отговорено. Този случай бе единственото чудо, което Исус извърши през това свое пътуване. Той бе отишъл на границата на Тир и Сидон, за да извърши точно това дело. Пожела да помогне на нещастната жена, но в същото време да остави един пример за Своето дело на милост към едно лице от презрения народ, за да знаят учениците Му как да работят, когато Той нямаше да бъде лично между тях. Искаше да ги изведе от юдейската недостъпност и да ги заинтересува да работят и за хората извън собствения си народ. Исус копнееше да разкрие дълбоките тайни на истината, скрити от векове, за да станат и езичниците сънаследници на евреите и “съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (Еф. 3:6). Тази истина учениците научаваха бавно, така че Божественият Учител трябваше да им даде няколко урока. Като възнагради вярата на стотника от Капернаум и проповядва евангелието на Сихарските жители, Той вече бе дал доказателство, че не споделя нетолерантността на евреите. Но самаряните имаха известно познание за Бога, а стотникът беше направил някои добрини на Израил. Сега обаче Исус запозна учениците Си със случая на една езичница, за която те смятаха, както и всеки друг от нейния народ, че няма право да очаква милост от Него. Христос искаше да даде пример как да се отнасят към такива души. Учениците мислеха, че раздава много щедро даровете на благодатта Си. Затова Той искаше да им покаже, че не се ограничава от раса или националност. Когато каза: “Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом”, Той потвърди една истина. И в делото за ханаанката изпълни Своята мисия. Тази жена бе една от изгубените овце, които Израил трябваше да е спасил. Сега Христос вършеше тяхната работа – задачата, която те бяха занемарили. Постъпката на Христос даде на учениците по-ясна представа за работата, която им предстоеше сред езичниците. Те видяха извън Юдея широко поле за дейност. Видяха души, понасящи страдания, непознати на по-облагодетелстваните. Сред онези, които бяха учени да презират, имаше души, които копнееха за помощта на великия Лечител, жадуващи за светлината на истината, която бе тъй щедро излята над евреите. По-късно, когато евреите се отдалечиха още повече от учениците, защото последните заявиха, че Исус е Спасителят на света и когато със смъртта на Христос разделителната стена между евреи и езичници бе съборена, този и други уроци, които показваха, че евангелската работа не се ограничава от обичаи или народност, оказаха силно влияние върху дейността на Христовите последователи. Христовото отиване във Финикия и извършеното там чудо преследваха и друга, по-широка цел. Излекуването бе извършено не само за скърбящата жена, нито дори за учениците и за тези, които ги наследиха в работата им, но “за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:31). Същите сили, които отдалечаваха хората от Христос преди осемнадесет века, работят и днес. Духът, който издигна разделителната стена между евреи и езичници, действа и днес. Гордостта и предразсъдъците са издигнали високи стени между разните човешки съсловия. Христос и Неговата мисия се разбират неправилно и много смятат, че те са буквално изключени от службата на евангелието. Но такива души нека не мислят, че са изключени от Христос. Няма издигнати от хора или от Сатана прегради, през които вярата да не може да проникне. Финикийката се хвърли с вяра срещу преградите, издигнати между евреи и езичници. Въпреки обезсърчението, като не обръщаше внимание на външния вид на нещата, който би могъл да предизвиква съмнение, тя се упова на любовта на Спасителя. Ето така иска Христос да Му се доверяваме. Благословенията на спасението са за всяка душа. Човек може да не участва в Божието благословение чрез евангелието само по собствен избор. Съсловията са противни на Бога. Той не зачита всички неща от подобен характер. В Неговите очи всички хора са равностойни. “Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас.” Без разлика на възраст, чин, народност или религиозни убеждения всички са еднакво поканени да отидат при Христос, за да живеят. “Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” “Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.” “Понежее Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото всеки, който призове Господнето име, ще се спаси” (Деян. 17:26,27; Гал. 3:28; Пр. 22:2; Римл. 10:11-13).