Друга събота, когато Исус влезе в една синагога, видя там човек с изсъхнала ръка. Фарисеите Го наблюдаваха, нетърпеливи да видят какво би сторил. Спасителят добре знаеше, че поради лекуването в събота ще бъде оценен като престъпник, но не се поколеба да събори стената от традиционни изисквания, барикадираща съботата. Исус заповяда на нещастния човек да стане и тогава попита: “Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се върши зло? Да се спаси ли живот или да се погуби?” Максима бе сред евреите, че пропускът да се извърши добро, когато има възможност за това, означава да се върши зло. Да се пренебрегне спасяването на живот, означаваше да се убива. Така Исус използва срещу равините собственото им оръжие. “А те мълчаха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я простря и ръката му оздравя” (Марко 3:4,5). Когато Го попитаха: “Позволено ли е човек да изцелява в събота?”, Исус отговори: “Кой човек от вас, ако има една овца и тя падне в съботен ден в яма, не ще я улови и извади? А колко по-скъп е човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден” (Матей 12:10-12). Шпионите не се осмелиха да отговорят на Христос в присъствието на множеството, защото се страхуваха да не си навлекат неприятности. Знаеха, че бе казал истината, но за да не нарушат преданията си, биха оставили човека да страда, а биха се погрижили за безсловесното животно поради загубата, която можеше да претърпи собственикът. Така по-голяма грижа се полагаше за нямото животно, отколкото за човека, сътворен по Божия образ. Това илюстрира и действието на всички фалшиви религии. Те произхождат от желанието на човека да се издигне над Бога, но резултатът е деградацията му под равнището и на животното. Всяка религия, която воюва с Божието върховенство, ограбва човека от славата, която бе негова при сътворението и която трябва да бъде възстановена в него чрез Христос. Всяка фалшива религия учи своите последователи да не се грижат за човешките нужди, страдания и права. Евангелието дава висока цена на човека като изкупен с кръвта на Христос и учи да се отнасяме нежно към нуждите и нещастията му. Господ казва: “Ще направя човека да е по-скъп от чистото злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато” (Исая 13:12). Когато се обърна към фарисеите с въпроса, дали е законно в съботен ден да се прави добро или зло, да се спаси живот или да се убие, Исус ги пресрещна със собствените им зли намерения. Те преследваха живота Му с жестока омраза, докато Той спасяваше живот и носеше щастие на множествата. По-добре ли беше да се убие в събота, както те планираха да сторят, отколкото да се излекува нещастният, както Той направи? Беше ли по-праведно в Божия свят ден да се извърши убийство в сърцето, отколкото всички хора да се обичат, което се изразява в дела на милост? Чрез лекуването на изсъхналата ръка Исус осъди обичая на евреите и очерта четвъртата заповед такава, каквато Бог я бе дал. “Законно е да се върши добро в съботен ден” – заяви Той. Като премахна безсмислените ограничения на евреите, Христос почете съботата, докато обвинителите му обезславяха святия Божи ден. Тези, които твърдят, че Христос е направил закона невалиден, учат, че Той е нарушавал съботата и е оправдал Своите ученици за същото. Така те всъщност застават на позициите на дребнавите евреи. С това се противопоставят на свидетелството на самия Христос, който заяви: “- Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов” (Йоан 15:10). Никога нито Спасителят, нито Неговите последователи не са нарушавали закона на съботата. Христос бе жив представител на закона. Никакво нарушение на неговите святи заповеди не се намери в живота Му. Обръщайки се към цяла нация от свидетели, които търсеха случай да Го осъдят, Той можа само да каже: “Кой от вас Ме обвинява в грях?” (Йоан 8:46)
