СЪБУДИ  ЛЕКАРЯ  В  ТЕБ

Развитието на механизирания труд, техниката и транспорта, отнеха от съвременния човек голяма част от естественото му движение. Обездвижването довежда милиони хора до наднормено тегло, безсилие и редица заболявания. Нарушава се обмяната на веществата. Ускоряват се процесите на асимилация и се образуват мастни депа, за сметка на намаляване на дисимилацията /разграждането на хранителните вещества/, в резултат на което се отделя по-малко енергия. Мускулите атрофират, силата и еластичността им намаляват. Ставите и ставните връзки също намаляват еластичността си, стойката става неправилна, прегърбена или с изпъкнал корем. Намаляват функционалните възможности на дихателната и сърдечно-съдовата система, развива се остеопороза, намалява консумацията на кислород. Установено е, че хипертонията, стенокардията и инфарктът са четири пъти по-често срещани при обездвижени хора.

Движението подпомага всички органи и системи:

– Мускулно кръвоснабдяване, кости и ставни връзки. По рефлекторен път, от мозъчната кора излизат низходящи импулси, които предизвикват вазодилатация и по-добро хранене на мускулите. Предпазва костите от намаляване на минералните вещества и развитие на остеопороза. Тялото укрепва тези части, които се използват. Осигурява ефективно хранене в ставите, които се зареждат с хранителни вещества чрез „изцеждане” от ставната капсула.

– Сърдечна дейност. В резултат на движението се увеличава силата на съкращение на сърдечния мускул, което води до увеличаване на ударния обем.

– Кръвообъщение. Редовната физическа активност довежда до разширяване не само на сърдечните, но и на всички  кръвоносни съдове. До всички органи и системи достига по-голямо количество кръв, при това по-богата на кислород, вследствие засилената белодробна дейност. Кръвният поток е нашата животворна река. Кръвта разнася кислорода, хранителните вещества и други жизнено важни съставки до всяка част на тялото. Освен това събира отпадъчните продукти от метаболизма и ги отвежда до бъбреците, белите дробове и кожата, от където се изхвърлят.

– Кръвообразуване. Води до увеличение на левкоцитите и еритроцитите.

– Ендокринна с-ма. Активира се хипоталамо-хипофизно-надбъбречната с-ма. Увеличава се плазменото ниво на :

– Адрено-кортикотропен хормон, който стимулира надбъбречната кора, имаща отношение към общия адаптивен синдром /повишаване производството на антитела, повишаване на левкоцитите, ускоряване на сърдечната дейност и др./

– Тироксин, който стимулира щитовидната жлеза.

– Гликокортикоиди, които подобряват  въглехидратната, мастната, белтъчната и водната обмяна, стимулират отделянето на стомашни сокове, стимулират еритропоезата и фагоцитозата.

– Адреналин, който повишава активността на ЦНС, стимулира производството на еритроцити и левкоцити.

– Храносмилане. Храносмилателната с-ма е в непрекъснато движение, което може да бъде подпомогнато от физическата активност.

– Метаболизъм. Стопяват се излишните мазнини не само чрез изгаряне на калории, но и чрез повишаване на метаболизма, така че теглото намалява даже по време на сън.

–  ЦНС – засилват се умствените възможности – по-добро кръвоснабдяване на мозъка. Подобрява се самочувствието и настроението – отделят се ендорфини.

– Енергията се увеличава. Всъщност се произвежда повече енергия отколкото се губи.

– Процеса на стареене се забавя. /укрепване на ССС, по добро хранене и метаболизъм, по-ефективно отделяне на токсините, по-балансирано действие на НС и ендокринна система./

Степен на натоварване.

От значение е възрастта, полът, тренираността, здравословното състояние. Бягане и по-тежки физически натоварвания са противопоказани при тежки сърдечно съдови заболявания, напреднала атеросклероза, разширени вени. При тези случаи са подходящи разходките и леките упражнения.

В зависимост от тренираността, натоварването трябва да се увеличи постепенно. Мускулите не трябва да се натоварват без загряване, при което се увеличава притокът на кръв и зареждането с кислород. Мускулната треска е указание, че сме натоварили мускулите повече от допустимото.

Вид натоварване.

Спортните занимания трябва да бъдат приятни и подходящи. Включването на дейност, която доставя удоволствие, носи много по-голяма полза от също толкова интензивно движение, което не е приятно.

Не трябва да допускаме състезателен елемент във физическите си занимания, тъй като това поражда стрес, неутрализиращ в голяма степен ползата от тях.