СЪЖАЛЯВАМ?

Една радиостанция, предавала по ефира „рубрика за покойници”. Целта й била да информира хората в обществото за граждани, които са починали през предишния ден.

В едно от тези предавания, след въведението с обичайната погребална музика, говорителят съобщил без да мисли: „Със съжаление трябва да съобщя, че през последните 24 часа нямаше смъртни случаи в нашия окръг.” В момента, в който тези думи излезли от устата му, той осъзнал, че това, което е казал, е неуместно.

Тази неволна грешка ми напомня за това, което понякога прави, когато изпращаме съболезнования в писмо на някого, който е изгубил вярващ член от семейството. Склонни сме да пишем нещо подобно: „Много съжалявам за кончината  на вашия мил близък.” Но нещо не звучи правилно. Правилно ли е да съжаляваме? Естествено е да чувстваме скръб за тези, които са опечалени. Боли, когато човешките връзки са прекъснати. Но имаме причина, обаче, да гледаме с надежда – даже в нашата скръб и то е възкресението от мъртвите.

“Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.” Филипяни 1:21

ЗАЛЕЗЪТ В ЕДНАТА СТРАНА Е ИЗГРЕВ В ДРУГАТА.