СЪНЯТ НА ПРОПОВЕДНИКА

След напрегнат ден, аз се отпуснах уморен в креслото. Служението ми беше успешно, защото мнозина откликваха на благовестието, което проповядвах. Освен това, църквата беше единна, растеше и като количество, и като качество. Така, че заедно с умората, аз чувствах и онова сладко удовлетворение, което идва от съзнанието за добре свършена работа. Седейки така, съм заспал.

В един момент вратата се отвори, и без да хлопа или да иска разрешението ми, в стаята влезе непознат човек. Той носеше със себе си странни уреди и стъкленици, които наподобяваха пособия за химически изследвания.

Човекът се приближи до мен и ме попита директно:

–              Каква е ревността ти за Бога?

Аз бях доволен от себе си и оценявах ревността си като заслужаваща похвала. Не се съмнявах, че и странникът ще достигне до същото заключение.

Тогава гостът протегна ръка, бръкна в гърдите ми и извади моята ревност, която беше придобила физически измерения. После я претегли, раздели я на отделни слоеве и започна да изследва всеки елемент от нея поотделно. След извършваните анализи, той си отбелязваше получените резултати. Когато свърши своите изследвания, човекът ме погледна и ми каза тъжно:

—           Бог да се смили над теб!

Тогава ми подаде листа с резултатите, на който прочетох:

Анализ на ревността на Юний, кандидат за небесна награда:

Тегло на масата – 100 фунта. Съдържание:

фанатизъм – 11%, лична амбиция – 22%, славолюбие – 19%, деноминационна гордост – 15%, гордост от дарби – 14%, властолюбив – 12%, любов към Бога – 4%, любов към човека – 3%.

Този лист хартия ме смрази. Но той стана за мен и огледало, в което видях отразено собственото си сърце. Анализът беше верен. Аз го осъзнах. Почувствах го. Изповядах греха си. Плаках и виках към Бога да ме избави от самия мен. Тогава се събудих.