Сътворени по Божия образ: живот в любов

Някои важни принципи в Християнската психология

Библейското твърдение, че човек е създаден по образа на Бога, ни води до неизбежния извод, че човек има безкраен потенциал за самоактуализация и може да бъде хармонична и уравновесена личност.

„Господ е дал на човека способност за постоянен напредък и развитие (…) Чрез осигурената ни Божествена благодат можем да стигнем почти до съвършенството на ангелите“ (Ум, характер, личност; издателство „Нов живот“).

Хората са сътворени като равнопоставени и взаимозависими личности, което е определящо за личностното развитие. Първо е създаден мъжът, а след това и жената, която е „помощник, сравним с него“ (Бит. 2:20): двамата имат пълна хармония във физическо, психическо и духовно отношение.

Хармонията подчертава и изразът „Ще станат една плът“ (Бит. 2:24): съвместимостта/съчетаването на двамата води до създаване на едно цяло; взаимно допълване – единият не може без другия.

Потвърждение от живота:  Данните ясно показват, че децата в домове, където присъстват и двамата биологически родители, по-рядко имат проблемно поведение и криминална активност. Мнозинството от малолетните престъпници идват от разрушени домове, обикновено с един родител – майката (www.family.org).

Ако християнските концепции предлагат логично обяснение на обективно наблюдаваните явления и върху тях са изградени терапевтични стратегии, които имат положително въздействие върху личността и семейството, то можем да твърдим, че тези концепции и стратегии са валидни и притежават практическа стойност. Един пример от практиката е Проучване на връзката между религия и депресия:

Проучени са 4000 възрастни, за да се установи връзката между религиозните дейности, физическото здраве, социалната подкрепа и депресивните симптоми. Нивото на депресия при изследваните, които посещават богослужения един път седмично или повече, е двойно по-ниско от нивото на тези, които посещават службите по-малко от веднъж седмично (www.dukespiritualityandhealth.org).

Според Християнството човек е свързан с Бога по Сътворение. „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“ (Битие 2:18). „Всички творения живеят чрез волята и силата на Бога” (Елън Уайт).

Д-р Henry Cloud, християнски психолог, в своята книга Changes That Heal представя взаимоотношенията между хората като процес, който детерминира цялото личностно развитие. Принадлежността е толкова необходима, колкото и задоволяването на физиологичните нужди. Взаимоотношенията с Бога и хората са първото условие за пълноценно личностно развитие, защото индивидите са априори нуждаещи се от принадлежност. (Cloud, Changes That Heal, 1992, с. 48).

Любовта като себеотдаване е основен принцип във взаимоотношенията в Християнската психология. „Принципът на себеотрицателната любов е закон на живота – и за земята, и за небето“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Нов живот, С., 2005, с. 7).

Причината за важността на любовта откриваме в отношенията. Любовта е най-висшият начин да принадлежим на Бога и един на друг. Тя е основно качество на Бога (1 Йоан. 4:8). Следователно нуждата от любов е вложена в нас като създадени по Божи образ. Любовта в християнството не е само чувство, тя е принцип на взаимоотношенията. Тя е готовност за предоставяне на качествата и способностите на личността в полза на другите, алтруизъм (Йоан 3:16). „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).

Алтруизмът и науката

Алтруизмът е насочен към удовлетворяване потребностите на другите. Според Джил Сати, доктор по психология, „Когато видим, че страданието се облекчава чрез алтруистично действие, това успокоява сърцето ни (чрез парасимпатиковата НС), което ни позволява да преодолеем стреса и ни придава онова приятно, топло чувство. Вероятно това чувство ни успокоява достатъчно, за да създаде у нас мотивацията да „предадем нататък“ доброто, като постъпваме алтруистично в бъдеще“ (Greater Good Science Center).

Властта и любовта

В Християнската психология властта е принцип на себеотрицателна грижа за творението, отговорност с любов. „Напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (Битие 1:28). „Който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички“ (Марк 10:44). Практичен пример за начина, по който човек трябва да упражнява властта, дадена при Сътворението, е опазването на околната среда.

Физическо и духовно раждане

Библията говори за две раждания: физическо и духовно

Физическо: След кризата на раждането детето попада във враждебна среда. Тогава действията на майката – прегръщане, милване, кърмене, говорене – го успокояват. Това поставя началото на емоционалното свързване с майката. С времето детето интернализира нейните действия и отношение и така започва да складира спомени за успокоението, което идва отвън. Този процес на интернализация води до фазата „константност на емоционалния обект“. Тази фаза позволява на детето да преживява себе си като постоянно обичано и принадлежащо към някого, дори когато обектът на любовта липсва. Това му дава сигурност и определя по-късното му развитие.

Духовно: По същия начин, както детето развива „константност на емоционалния обект”, така и личността развива „константност на духовния обект”. Когато се преживее процесът новорождение в духовен смисъл (обръщането към Бога), човек започва да интернализира спомени за Бога”. По този начин той изгражда връзката си с Него и започва да изпитва благоприятните последици от нея: сигурност, подкрепа, чувство за безусловно приемане, любов.

Хоризонтално и вертикално измерение на общуването

Според Християнската психология има две измерения на общуването: хоризонтално и вертикално. За разлика от светската психология, Християнската поддържа тезата, че за добро психично здраве вертикалното общуване (с Бога) е решаващо за хоризонталното общуване (с хората). И е мотивирано от себеотрицателната Божествена любов.

За пълноценно общуване между хората е необходимо пълноценно общуване с Бога, защото Той е източникът на правилните принципи и придава силата, за да ги прилагаме. „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37:39).

Йорданка Дейчева, психолог

ydeicheva@facebible.bg; https://facebible.bg/