СЪТРУДНИЧЕСТВО С НЕИЗБЕЖНОТО

Е. У. Тоузър разказва следната история: „Попитали един простосърдечен човек как успява да живее в това състояние на спокойствие, въпреки че е заобиколен от трудни обстоятелства. Отговорът му бил мъдър и същевременно прост: „Научил съм се да си сътруднича с неизбежното!”

Малко хора прилагат на практика този мъдър и практичен подход. Тоузър коментира, че много от нас се борим срещу обстоятелствата и се оплакваме от тях през целия си живот, „вярвайки през цялото време, че сме се предали на Божията воля”.

В днешния пасаж виждаме как Петър наблюдаваше предаването на своя любим Учител. Действайки импулсивно, той отсече ухото на слугата на първосвещеника (Лука 22:50; Йоан 18:10-11). Но Исус смъмри Петър за опита му да Го защити като каза: „Оставете до тука” (51 cm.). Тогава постави ухото на мястото му с изцеляващо докосване.

В живота на всеки един от нас ще има проблеми, които няма да си отидат. Но това, което Бог допуска, Той и използва за наше добро. Въпросът е, ще приемем ли това, което Бог допуска? Много често се молим: „Господи, освободи ме от този хаос.” Но може би Господ иска да каже: „Пусни Ме в този хаос. Позволи ми да променя теб, а не твоите обстоятелства.” Това е най-голямото чудо.

“Не Моята воля, но Твоята да бъде.” Лука 22:42

НАМИРАМЕ МИР САМО ТОГАВА, КОГАТО СЕ ПРЕДАДЕМ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ.