С ОЧИТЕ НА ВЯРАТА

„…и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство.“ (Еф.1:18)

И най-високо образованият ум не може да замести простотата на истинското благочестие. Библията може да бъде изучавана като клон на човешката наука, но нейната красота, доказателството за силата й да спасява вярващата душа, е урок, който никога не може да се усвои по този начин. Ако Словото не се прилага в живота, тогава мечът на Духа не е разделил естественото сърце. То явно се е обвило в поетично въображение. Сантименталността така го е завладяла, че то не е почувствало достатъчно силата на острието, пронизващо и срязващо греховния олтар, където се принася поклонение на егото.

Очите на разума трябва да се просветят, а сърцето и умът да се доведат в хармония с Бога на истината. Този, който съзерцава Исус с очите на вярата, не вижда никаква слава в себе си, защото славата на Изкупителя се отразява в ума и сърцето му. Жертвата на Неговата кръв е осъзната и отнемането на греха поражда благодарност в сърцето.

Оправдан чрез Христос, приелият истината е принуден напълно да се предаде на Бога, и е приет в Христовото училище, за да се учи от Този, Който е смирен и кротък по сърце. Познанието за Божията любов се натрупва все повече в душата. И такъв човек възкликва: „О, каква любов! Какво благоволение!“ Хващайки се здраво за богатите обещания на вярата, той става участник в Божественото естество. Сърцето му се опразва от егоизъм, водите на живота се вливат в него; Господнята слава се излъчва от него. Неспирно гледащ към Исус, човекът се слива с Божественото. Бива променен по Негово подобие. Характерът му се уподобява на Божия характер.

Христос гледа на Своя народ в неговата чистота и съвършенство като награда за всички Свои страдания, за унижението и за любовта Си. Гледа на тях и като на част от славата Си – Той е великият Център, от Който се излъчва цялата слава.