Някои личности мислят, че е белег на смирение да се молят на Бога на принизен език, както ако би бил адресиран до човешко същество. Такива хора сквернят името на Бога като използуват в своите молитви по непочтителен начин и без необходимост думите “Бог Всемогъщ” и т.н. Това име е страшно и свято и никога не трябва да идва на устните ни, без изговарянето Му да бъде подбудено от дълбоко чувство на почит и страх. Един превзет език не подхожда за молитва нито от амвона, нито в семейството, нито за личната молитва. Тези, които желаят, да се молят публично, трябва да употребяват семпли думи, които всички да могат да разбират, за да се присъединят към молбата им. Молитвата с вяра е тази, която идва от сърцето, качва се до небето и слиза с благословението. Нека с простота да излагаме нуждите си пред Господа и да изискваме изпълнението на обещанията Му с такава вяра, че тези, които ни слушат, да разберат, че ние сме се научили да получаваме от Бога изпълнението им.