ТВОЯТ ЦАР ИДЕ – ЧАСТ – 4

Този ден, който се стори на учениците най-великият в живота им, щеше да бъде засенчен от мрачни облаци, ако знаеха, че сцената на веселие бе само прелюдия към страданията и смъртта на техния Господ. Макар често да им бе повтарял за Своята сигурна жертва, тържеството на настоящия час прогони от ума им Неговите тъжни думи. Те устремиха мислите си към Христовото благополучно царуване на Давидовия престол.

Шествието се увеличаваше постоянно и с малки изключения всички, които се присъединяваха към него, биваха завладени от въодушевлението на момента и с гласовете си увеличаваха силата на радостните викове, ехтящи и предаващи се от хълм на хълм и от долина на долина. Не стихваше викът: “Осанна на Давидовия син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!”

Никога по-рано светът не бе виждал такава тържествена процесия. Тя не бе като устройваните за прочутите земни победители. Всред нея нямаше и следа от натъжени пленници като трофеи на царска сила. Напротив, около Спасителя се виждаха славните трофеи на Неговия доброволен труд за спасението на грешника. Той бе следван от пленници, освободени от силата на Сатана и хвалещи Бога за своето избавление. Шествието бе предвождано от слепите, на които Исус бе възвърнал зрението. Немите, чиито езици Той бе развързал, викаха най-силно “осанна”. Хромите, които бе излекувал, подскачаха от радост и вземаха най-живо участие в чупенето на палмови клони и в размахването им пред Спасителя. Вдовици и сираци хвалеха името на Исус за милостивите Му дела към тях. Прокажените, които бе излекувал, постилаха чистите си дрехи на земята пред Него и Го приветстваха като Цар на славата. Сред тълпата бяха и събудените от гласа Му от смъртен сън. Лазар, чието тяло бе започнало да се разлага в гроба, а сега се радваше на жизнената си сила, водеше добичето, на което яздеше Спасителят.

Много фарисеи бяха свидетели на тази картина. Горейки от завист и злоба, те се опитаха да отклонят потока на народното чувство. С целия си авторитет се опитаха да смълчат народа, но призивите и заплахите им само увеличиха ентусиазма. Уплашиха се, че това множество, чрез силата на своя брой, ще направи Исус цар. Последното, което можаха да сторят, бе да си пробият път до мястото, където стоеше Спасителят, и да се обърнат към Него с упреци и заплахи: “Учителю, смъмри учениците Си!” Казаха, че такива шумни демонстрации са противозаконни и не се позволяват от властите. Но Исусовият отговор ги накара да млъкнат: “Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат!” Тази сцена на триумф ставаше по Божи промисъл. Тя бе предсказана от пророка, така че човек бе безсилен да осуети Божието намерение. Ако хората откажеха да изпълнят Неговия план, Той щеше да даде глас на бездушните камъни и те биха приветствали Неговия Син с хвалебствени възклицания. Щом фарисеите се оттеглиха, стотици гласове подеха думите на Захария: “Радвай се много, сионова дъщерьо, възклицавай, ерусалимска дъщерьо! Ето твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасяващ, кротък и възседнал на осле. Да! На осле, рожба на ослица.”