ТВОЯТ ЦАР ИДЕ – ЧАСТ – 6

Израилтяните бяха привилегирован народ. Бог бе направил неговия храм Свое обиталище. Той бе прекрасен и за радост на цялата земя (48:2 Пс. 48:2). В продължение на повече от хиляда години Христос се бе грижил за него с нежна любов, както баща се грижи за единственото си дете. В неговия храм пророци бяха изказвали сериозни предупреждения. Там се бяха размахвали горящите кадилници, а тамянът, смесен с молитвите на поклонниците, се бе възнасял към Бога. Там бе текла кръвта на животни, символизиращи Христовата кръв. Там Йехова бе откривал Своята слава над умилостивилището. Там бяха служили свещениците. Там с векове се бяха извършвали обредните служби с цялото си великолепие. Но на всичко това трябваше да се сложи край.

Исус издигна ръката Си – тази, която тъй често бе благославяла болните и страдащите, и размахвайки я към осъдения град, каза с прекъсван от скръб глас: “Да беше знаял ти, да! ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти!” Спасителят спря дотук и не каза какво щеше да е състоянието на Ерусалим, ако бе приел помощта, която Бог желаеше да му даде – дара на Своя възлюбен Син. Ако Ерусалим знаеше това, което бе негова привилегия да знае и бе приел изпратената от небето светлина, той би се гордял със своето благоденствие като царица на царствата, свободен чрез силата на дадената му от Бога власт. На портите му нямаше да стоят въоръжени войници и над стените му нямаше да се развяват римски знамена. Славната участ, на която Ерусалим можеше да се радва, ако бе приел своя Изкупител, изпъкна ясно пред очите на Божия Син. Той видя, че чрез Него Ерусалим щеше да се излекува от тежката си болест, щеше да се освободи от робството и да се утвърди като столица на земята. От неговите стени гълъбът на мира щеше да излита към всички останали народи. Той щеше да е славната диадема на света.

Но светлата картина на това, което Ерусалим би могъл да бъде, изчезна от погледа на Спасителя. Той си представи града такъв, какъвто е под римското иго, изпаднал в немилост пред Бога и обречен на Божия наказателен съд. Исус започна да плаче отново: “Но сега е скрито от очите ти, защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, ще те обсадят и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен.”

Христос дойде да спаси Ерусалим заедно с чадата му, но фарисейската гордост, лицемерието, завистта и омразата им Му попречиха да изпълни Своите намерения. Исус знаеше за тежката участ, която щеше да сполети осъдения град. Той видя Ерусалим заобиколен от войски, обсадените жители, обречени на глад и смърт, майки, хранещи се с труповете на собствените си деца, родители и деца, един от друг изтръгващи из устите си последния залък, и естествената любов потъпкана от мъчителните болки на глада. Той видя, че упорството на евреите, проявено с отхвърлянето на Неговото спасение, щеше да ги доведе до непокорство пред нахлуващите войски. Той видя Голгота, на която щеше да бъде разпнат, гъсто засадена с кръстове като горски дървета. Видя окаяните жители, мъчени чрез разни уреди за изтезаване и чрез разпъване на кръст, красивите палати – унищожени, храма – сринат в развалини, от масивите му не останал камък върху камък, а градът разоран като нива. С право заплака Исус пред тази страшна гледка.