ТВОЯТ ЦАР ИДЕ – ЧАСТ – 7
Ерусалим беше дете на Неговите грижи. Както нежен баща жали заблуденото си чадо, така и Исус плака над възлюбения град. Как да те оставя? Как да те видя предаден на унищожение? Как да те оставя да препълниш чашата на нечестието си? Една душа има такава висока стойност, че в сравнение с нея цели светове са нищо. Но тук загиваше цяла нация. Когато бързо залязващото слънце щеше да се закрие от погледа, благодатният ден на Ерусалим щеше да свърши. Докато процесията още стоеше на върха на Маслинения хълм, за Ерусалим все още имаше надежда за покаяние. В това време ангелът на милостта прибираше крилата си, за да слезе от златния престол и да даде място на правдата и на бързо връхлитащото наказание. Но великото любещо сърце на Исус все още се бореше за Ерусалим, който бе презрял Неговата милост, отхвърлил Неговите предупреждения и се канеше да потопи ръцете си в Неговата кръв. Ако Ерусалим решеше да се покае, още не беше късно. Докато последните лъчи на залязващото слънце все още се бавеха над храма, кулата и островърхото кубе на покрива, нямаше ли някой добър ангел да го заведе при Спасителя, за да предотврати неговата съдба? Красив и несвят град, който бе избил с камъни пророците, отхвърлил бе Божия Син и с непокаяността си се оковаваше в робски вериги – неговият благодатен ден бе почти изтекъл!
Но въпреки всичко Божият Дух пак заговори на Ерусалим. Преди да свърши денят се даде още едно свидетелство за Христос. Гласът на свидетеля се издига нагоре в отговор на вика от пророческото минало. Ако сега Ерусалим послуша този зов, ако приеме Спасителя, Който влиза в портите му, все още ще може да се спаси.
В Ерусалим стигна известието, че Исус наближава към града с голямо множество хора. Но народните началници не изявиха желание да приветстват Божия Син. Изплашени, те излязоха срещу Него с надежда да разпръснат народа. Тъкмо когато процесията щеше да тръгне надолу по Елеонския хълм, беше спряна от началниците. Те попитаха за причината на шумното веселие. На въпроса им: “Кой е този?” учениците, изпълнени с Божия Дух, отговориха с красноречиви стихове от пророчествата за Христос:
Адам ще ви каже, че Той е семето на жената, което ще смаже главата на змията.
Ако попитате Авраам, той ще ви каже, че е Мелхиседек, Цар Салимски, Цар на мира (Бит.;14:18 Бит. 14:18).
Яков ще ви каже, че Той е Сило от Юдиното племе.
Исая ще ви каже, че Той е Емануил, Чуден, Съветник, Бог могъщ, вечен Баща, Княз на мира (Исая 7:14, 9:6 7:14 9:6 ).
Еремия ще ви каже, че Той е Отрасълът Давидов, Господ наша Правда (23:6 Еремия 23:6).
Даниил ще ви каже, че Той е Месия.
Осия ще ви каже, че Той е Господ на силите. Йехова е името Му (Осия;12:5 Осия 12:5).
Йоан Кръстител ще ви каже, че Той е Божият Агнец, Който взема на Себе Си греха на света (1:29 Йоан 1:29).
Великият Йехова е прогласил от престола Си: “Този е Моят възлюбен Син!” ( 3:17 Матей 3:17).
Ние, Неговите ученици, заявяваме, че Този е Исус, Месия, Князът на Живота, Изкупителят на света.
А и князът на тъмните сили Го признава, като казва: Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий! ( 1:24 Марко 1:24).
