ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

Научихме за опасността от трансмазнините през 1993г., когато Харвардското изследване на здравословното състояние на медицинските сестри съобщи, че големият прием на трансмазнини може да увеличи риска от сърдечни заболявания с 50 процента. Именно оттам започна историята с трансмазнините в Д

ания – история, която завърши десет години по-късно със забрана на добавените трансмазнини през 2003 г. Бяха необходими още десет години, преди Съединените щати дори да се замислят за такава забрана. През това време трансмазнините продължаваха да убиват според някои оценки десетки хиляди американци през всяка година. След като толкова много хора страдаха и умираха, защо беше необходимо толкова дълго  време на Съединените щати дори да предложат предприемането на действия по въпроса? Ако погледнете битката около забраната на трансмазнините в Ню Йорк, тя представлява умален модел на националния дебат. Предложението срещна ожесточена съпротива от страна на хранителната индустрия, която започна да се оплаква от ,,правителствена намеса“ и да оприличава града на ,,свръхпокровителствена държава“. Животновъдните индустрии повтаряха като ехо довода ,,всичко умерено“, изтъкван от Института за шортънинг и ядливи масла (тъй като трансмазнините се срещат в естествен вид в месото  и млечните продукти). Друг от доводите гласеше, че ако ,,фанатиците  на тема храна“ успеят да осъществят желанието си за забрана на добавените трансмазнини, каква ли ще бъде следващата стъпка? Критиците оприличаваха предложенията за забрана на трансмазнините на ,,надигане на хранителен фашизъм“, но всъщност именно ресторантьорската и хранителната индустрия ограничаваха избора на потребителите, като редовно разваляха храните с тези опасни мазнини.

В края на краищата обаче Ню Йорк Сити спечели битката срещу трансмазнините през 2006 г.,запазвайки позицията си на лидер в опазване на общественото здраве.

P.s. шортънинг – готварска мазнинина (растителна или животинска), която остава твърда при стайна температура.

,,Можем без диети“  д-р Майкъл Грегър