По-голямата латентна топлина и термален капацитет на водата в сравнение с останалите течности са причина за това водните маси да се затоплят и изстиват по-бавно отколкото сушата. На сушата разликата в температурата между най-топлите и най-студени места може да достигне високото ниво от 140°С. В моретата обаче тази разлика обикновено се изменя между 15-20°С. Същото е в сила и за разликата между дневните и нощни температури: в безводните области на сушата разликата в температурите може да се изменя с 20-30°C, докато в морето тя никога не е повече от няколко градуса. От това не са повлияни само моретата: изпарилата се в атмосферата вода също е голям равновесен фактор. Една последица от това е, че в пустинните региони, където има много малко водно изпарение, разликата между дневните и нощни температури са огромни, докато в регионите, където преобладава морски климат, разликата е много по-малка.     В допълнение, термалната проводимост на водата, с други думи нейният капацитет да предава топлина, е поне четири пъти по-висока от тази на която и да била друга известна нам течност. Термалната проводимост на леда и снега е много ниска. Тази особеност на водата изпълнява важна функция. Леденият пласт пропуска много малко от студеният въздух във водата, която е под него. По този начин температурата навън дори и да спадне до –50°C леденият пласт върху морето никога няма да стане по дебел от 1-2 метра. По този начин тюлените, пингвините и останалите полярни животни могат да пробиват леда над морето и да достигат до водата отдолу.

Благодарение на тези уникални термални свойства на водата температурните разлики между лятото и зимата или между деня и нощта, и денонощието остават постоянно в границите, така че хората и останалите живи същества да могат да оцелеят. Ако на земната повърхност имаше по-малко вода, отколкото суша, то температурните разлики между деня и нощта щяха да бъдат много по-големи, по-обширни области щяха да бъдат обхванати от пустини и животът щеше да стане невъзможен или в най-добрият случай много по-труден.