ТЕОРИИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

Интелигентност – пряко се свързва с успешния начин за преодоляване на възникнали трудности по пътя към желаната цел. Интелигентността позволява индивидуална и количествена гъвкавост и затова винаги е в основата на изборите, които човек прави (основание на Питърсън – американски психолог,  занимава се с изследване на интелигентността).

Първият научно построен анализ за интелигентността и експерименталния метод чрез групи задачи е отбелязан в книгата на Франсис Галтън (1822-1911) “Наследствената дарба,” 1869г. Галтън вярва, че разликите между отделните индивиди могат да се определят по степен и специфика, да се изразят количествено. Могат да се изследват чрез проявата в поведението на човека и резултатите от взаимодействието му със средата. Всички хора притежават дарби, в които генетично е заложено различието им от другите и които се проявяват в техните постижения. Интелигентността е обща характеристика, която влияе върху проявата на дарбата, а не върху нейната структура.

Методът на Бине-Симон за изследване на съзнанието

От френското министерството на здравеопазването възлагат на Алфред Бине (1857-1911) задачата за разработване на експериментална програма за изследване на способността на децата в училищата да се справят със задачите и слабите деца да се изпращат в специални училища. През 1905 г. Бине и Симон публикуват първия си тест, който става много популярен, претърпява няколко ревизии и сега се използва идеята, заложена в него. На изследваните лица се предлагат задачи, изразяващи различни познавателни дейности в училищната програма. За всяка възраст се изработва определен набор. Изследването е продължително (няколко часа), тестът върви от задачи с по-малка сложност към задачи с по-голяма сложност. Всяко едно изследване на интелигентността с представяне на определен набор от задачи носи и образователен характер. Детето, решавайки теста, натрупва знания.

Методите, изследващи интелигентността трябва да бъдат два вида: 1.Изследващи способностите; 2. Изследващи вземането на решения при задачи от различен тип.

Бине-Симон казват, че се появява умствена възраст – среден  резултат на дете, независимо от хронологичната му възраст. Ако умствената възраст изпреварва хронологичната – висок коефициент на интелигентност, ако изостава – нисък коефициент на интелигентност и ако отговаря – среден/нормален/ коефициент на интелигентност.

Според Бине-Симон това определение е винаги относително, човек може да минава през различни нива, а относително константни са само крайните позиции – умствено изостанали и творчески личности. Идеята за умствената и хронологичната възраст е в основата за изграждане на единицата на интелигентност.

           Умствена възраст

IQ=  ——————————–  х 100

          Хронологична възраст

Тази формула е създадена от Уилям Щерн – 1914 г. През 1939 г. Дейвид Уекслър (1896-1981) създава собствен тест, който може да се използва и за възрастни. Уекслър казва, че тестовете със словесни задачи не отразяват много точно интелигентността на хора, за които родния език не е английският. Уекслър създава две части на тестовете: 1.Вербална – общите знания на индивида – средата, социалния свят и осмисляне на различни вербални понятия; 2.Невербална – графично чрез картинки.

Създава паралелен тест за деца в училищна възраст, споделя идеята, че интелигентността е структура с компоненти които се развиват с хронологичната възраст и съобразно образователното поведение на индивида. Освен общата интелигентност, неговия тест изследва характеристиките на умствения процес и паметта. Заменя умствената възраст на Бине с коефициент на отклонение.

Теория за единната интелигентност

Теория за единната интелигентност – Чарлс Спиърмън (1863-1945) – говори за съществуване на две форми на интелигентност – обща и специфична. Общата е способност за схващане на взаимоотношенията и абстрахиране. Специфичната се изразява в индивидуалното поведение като способност за справяне със задачи от всякакъв тип. Спиърмън казва, че ако изследваното лице показва високи резултати при теста на Бине-Симон, то задължително показва високи резултати при теста на Уекслър, защото общата интелигентност изразява индивидуалната стратегия за постигане на каквито и да е цели. Според Спиърмън моделът на успешно развиващия се човек включва проявата на единната интелигентност. Теорията е известна в психологията, но тя не е приложена в практиката.

Многофакторната теория за интелигентността

Многофакторната теория за интелигентността се представя от Гилфорд и Търнстоун. Търнстоун (1887-1955) изброява различни основни способности, които изграждат интелигентността 1. Цифрова – способност решават различни аритметични задачи; 2. Лекота на говора – способност да се възпроизвеждат думи; 3. Вербално разбиране – боравене със смисъла на думата; 4. Пространствени способности – да се възприемат обекти, заемащи необичайни позиции в пространството; 5. Паметта – да запаметява информация; 6. Индуктивно разсъждение – да се осмислят общи принципи /закономерности; 7. Перспективна скорост – скорост, с която се сравняват някакви зрителни модели. Според Търнстоун трябва да се изследват всички видове, за да се даде характеристика на индивидуалната интелигентност. Той смята, че стандартните резултати или процентното изпълнение трябва да замести умствената възраст и коефициента на интелигентност на Бине.

Гилфорд (1897-1987) твърди, че броят на индивидуални способности и знания може да бъде до 150 – няма крайна граница – различията са предизвикани от спецификата на умствените операции, които всеки индивидуално използва за приспособяване към средата. Умствената операция е посредникът между подаваната към индивида социална или практическа информация и индивидуалното поведение: информация – умствена операция – поведение.

Гилфорд създава модел на интелекта: кубичен модел – изграден от постоянно преплитане на тези три компонента на формулата. Множествената интелигентност съдържа всички специфични способности и умения и дава възможност за развиващо и обучаващо поведение.

Парижка школа

Анри Валон – Създател на Парижката школа в генетичната психология. Психиката не може да се изучава сама по себе си, а посредством връзки с обективната действителност (природна и социална среда).

Психолозите от Парижката школа приемат преработка на емоционалните реакции като много важна форма на социално обусловената детска психика, чрез тази промяна на емоционалните реакции детето се подготвя да овладее по-сложните форми – предметна и речева реакция, в които преобладават интелектуалните характеристики. В предметната и речевата форми детето се отделя от социума и дори му се противопоставя чрез приемането на различни роли.

Изследванията на психолозите от Парижката школа доказват, че именно емоционалните форми на общуване дете възрастен става основа за неговото развитие задължително включващо и взаимодействие с предметната и социалната среда и нейната преработка. Детето преработва средата, осмисляйки чрез общуването индивидуалната или груповата значимост на средата.

Подготовка на материалите: Йорданка Дейчева, психолог, ydeicheva@facebible.bg