Вторият закон на термодинамиката, който е приет като един от основните закони на физиката, твърди, че при нормални условия всички системи, оставени самостоятелно, са склонни да се разбъркат, разпръснат и регресират пропорционално на изминалото време. Всичко живо и неживо се износва, разваля, изгнива, разпада и разпръсква. Това е безусловният край, с който всяко същество ще се сблъска по един или друг начин и според закона от този неизбежен процес няма връщане назад.

Това е нещо, на което всички ние сме били свидетели. Например, ако вземете една кола и я оставите в пустинята, вие едва ли бихте очаквали да я намерите в добро състояние, когато се върнете там след години. Напротив, ще видите, че гумите ú са омекнали, стъклата счупени, шасито ú е ръждясало и моторът ú е изгнил. Същият неизбежен процес важи и за живите организми, дори при тях протича по-бързо.

Вторият закон на термодинамиката е средството, с което този естествен процес се дефинира чрез физически уравнения и изчисления.

Този важен физически закон е известен също като “Закон за ентропията“. Ентропията във физиката е размерът на разбъркването в една система. Ентропията на една система нараства с движението ú от подредено, организирано и планирано към по-разбъркано, разпиляно и непринудено състояние. Колкото е по-разбъркана една система, толкова по-голяма е ентропията. Законът за ентропията поддържа становището, че цялата вселена неизбежно се е отправила към по-разбъркано, разпиляно и непланирано състояние.

Валидността на втория закон на термодинамиката или, т.нар. Закон за ентропията, е експериментално и теоретично доказана. Най-видните учени на нашите времена се съгласяват с факта, че Законът за ентропията ще се прояви като водеща парадигма в следващите години. Алберт Айнщайн, най-известният учен на столетието, казва, че това е “първият закон на всички науки“. Sir Arthur Eddington също го третира като “най-висшия метафизичен закон в цялата вселена“.

Еволюционната теория е твърдение,  напълно игнориращо този основен и обхващащ цялата вселена физически закон. Механизмът, представен от еволюцията, напълно противоречи на този закон. Еволюционната теория твърди, че разбърканите, разпилени и неорганични атоми и молекули внезапно са се свързали навреме в определен ред и планирали да формират изключително сложни молекули като протеините, ДНК и РНК, след което  постепенно образували милиони различни животински видове с много по-сложна структура. Според еволюционната теория този предполагаем процес, който във всеки един стадий води до една все по-планирана, по-подредена, по-комплексна и по-организирана структура, е формирал всичко сам в природните условия. Законът за ентропията изяснява, че този т.нар. природен закон напълно противоречи на законите на физиката. Поради тази причина абсолютно никой стадий, предложен от процес като еволюцията, не може да се реализира .