ТЕСТ НА АПЕТИТА

„Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ (1Кор.9:27)

След кръщението Си Божият Син отива в безводната пустиня, за да бъде изкушаван от дявола. Почти шест седмици Той издържа на агонията на глада. Осъзнава силата на апетита над човека и в името на грешника понася възможно най-близкия тест в тази връзка. Спечелва победа, която малцина могат да оценят. Управляващата сила на покварения апетит и ужасният грях на угаждането му могат да бъдат разбрани единствено чрез продължителния пост, който нашият Спасител понесе, за да победи тази сила.

Невъздържанието лежи в основата на всяко морално зло, познато на човека. Христос започна делото на изкуплението точно там, където започна и падението. Провалът на нашите първи родители се дължи на угаждането на апетита. При изкуплението отричането от угаждане на апетита е първото дело на Христос.

Божият Син вижда, че човекът не е способен сам да победи това силно изкушение. Той идва на земята, за да обедини Божествената Си мощ с нашите човешки усилия. Чрез моралните сили, които ни подарява, ние можем да сме победители. О, какво неповторимо благоволение от страна на Царя на славата – да слезе в този свят и да понесе агонията на глада и жестоките съблазни на лукавия враг, за да спечели безгранична победа за човека! Това е несравнима любов! За жалост това благоволение е слабо разбрано от онези, към които е проявено.

Не разяждащите пристъпи на глада са тези, които правят страданията на Изкупителя така неизразимо сурови. Но това е чувството за вината, дължаща се на угаждането на апетита, което е донесло такива ужасни беди в света. И то се стоварва с огромната си тежест върху Божествената Му душа.

С човешкото Си естество и с непосилния товар на човешките грехове върху Себе Си Исус се противопоставя на сатанинската сила в това първо изкушение, погубващо душите на хората. Ако човек успее да победи съблазните на апетита, ще може да победи и всичко останало.